Определение № 66 от 21.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 484/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – ВНЧД № 193/2018г., по описа на РС-Асеновград, по подадена молба за съдебна реабилитация. С разпореждане под № 354/27.04.2018г. на съдията.докладчик по делото производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Последният е възникнал с оглед на това, че съдия от ОС-Пловдив е прекратил производството по искането за съдебна реабилитация и е изпратил делото на РС-Асеновград. Съдията-докладчик към РС-Асеновград е приел, че компетентен да разгледа искането е ОС-Пловдив, тъй като той е определил общо наказание по присъдата на РС-Асеновград и друга такава на ОС-Пловдив. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.433, ал.2 от НПК и делото следва да бъде разгледано от РС-Асеновград, тъй като съдът, постановил определението по чл.25 от НК, не е разгледал по същество нито едно от делата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че компетентен да разгледа искането за съдебна реабилитация е ОС-Пловдив. Лишаването от свобода в размер на 5 месеца е постановено по присъда на РС-Асеновград, макар и на втора инстанция. Определеното общо наказание от състав на ОС-Пловдив е обаче по-тежко, тъй като по ЧНД № 600/2015г. към лишаването от свобода в размер на 5 месеца той е присъединил и наложеното наказание глоба в размер на 500 лв. от наказанието по НОХД № 186/2015г. на ОС-Пловдив. Няма никакво правно значение, че това наказание е определено в процедура по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, тъй като с това определение се решават въпроси, които са по начало част от присъдата и определеното общо наказание може да придобие друг размер, какъвто е и настоящия казус, който е и по- тежък. Предвид на това съставът на ВКС намери, че делото следва да се разгледа от Окръжен съд – Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 433, ал.2 от НПК, ВКС, I НО,