Определение № 10241 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2024 г.

Производството е по чл. 213а АПК. Образувано е по частна жалба от адвокат Д. Марковски - САК в качеството му на пълномощник на С. С. У. против Разпореждане № 2045/28.05.2024г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 1232/2023г. С разпореждането е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 4059 от 7.05.2024г. на С. С. У. против Решение 1455/15.04.2024г. по адм. дело 1232/2023г. по описа на Административен съд- Пазарджик. Съображенията са, че е недопустима касационната жалба, предвид законова забрана, съдържаща се в чл. 119 КСО. Поддържа в частната жалба, че материалният интерес е над 1000 лева, поради което е допустимо касационно оспорване. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пазарджик е взел становище в писмен вид за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство. Върховен административен съд, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалваното разпореждане, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е разгледан спор за законосъобразност на Решение № 1012-12-248#1 от 20.11.2023г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик по жалба от С. С. У., с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по осигуряване за безработица, отменящо разпореждане за отпускане на парично обезщетение. С решение № 1455/15.04.2024г. на Административен съд-Пазарджик по адм. дело № 1232/2023г. жалбата на У. е отхвърлена като неоснователна. Касационната жалба срещу това решение от У. е оставена без разглеждане с обжалваното разпореждане, мотивирано с разпоредбата на чл. 119 от КСО. Разпореждането е правилно. Разпоредбата на чл. 119 КСО предвижда, че решенията на административния съд подлежат на касационна обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д"- за суми под 1000лева, букви "ж" и "е". В случая е налице хипотезата по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" относно правото на парично обезщетение за безработица в какъвто смисъл е възразил процесуалният представител на ответника по частната жалба. Предвид изложеното разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски на ответника, същото е основателно и такива следва да бъдат присъдени в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение