Определение № 507 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2731/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве” срещу тази част от Решение № 1477 от 19.06.2019 год. по гр.д.№ 4775/2019 год. на Софийски апелативен съд с която съставът на САС, произнасяйки се по жалбата на застрахователното дружество я е приел за частично неоснователна и е потвърдил Решение № 2936 от 10.05.2018 год. по гр.д.№ 15616/2016 год. в частта с която първоинстанционният съд е присъдил на Д. С. И. на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата 50000 лв. В частта с която Софийски градски съд е отхвърлил иска на Д. И. за сумата над 60000 и до 100000 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Като необжалвано е влязло в сила и решението на САС в частта с която въззивният съд е отменил решението на СГС за разликата над 50000 лв. и до 60000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответницата по касация Д. И., чрез процесуалния си представител е изразила становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Съдържа се и евентуално становище за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски. Ищцата е пострадала при ПТП на 06.06.2016 год. В качеството на пешеходец е била ударена от лек автомобил „Сеат Кордоба” в резултат на което е получила телесни увреждания. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве”, И. е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – в размер на 100000 лв. Ответникът по иска ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве” не е оспорил пасивната си материалноправна легитимация. Оспорил е иска по размер, като е направил и възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД, че с поведението си, като е предприела пресичане макар и в близост, но извън пешеходна пътека, без да се увери, че наближава движещ се по пътното платно автомобил, ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Първоинстанционният Софийски градски съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на вредата, претърпяна от И. е 60000 лв. Счел е, че тя не е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като действително се е движела извън, но в непосредствена близост до пешеходната пътека. Обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва СГС е присъдил, считано от 30.10.2016 год. – срокът по чл.497 ал.1 т.2 вр.чл.496 ал.1 КЗ. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя в частта с която искът и е бил приет за основателен, съставът на САС е приел, че за обезщетяването на И. е достатъчна сумата 50000 лв. Мотивирал се е с това, че по отношение на уврежданията на ищцата-въззивник, изразяващи се в счупване с разместване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно, съпроводено с директно скелетно теглене на десен долен крайник с тежест от 6 кг. за 21 дни; изкълчване на дясната рамена става, с травматична преходна пареза на левия нерв – в дясно травма на пикочния мехур, довела до усложнение - обостряне на хроничния и тубулоинтерстициален нефрит; травматичната увреда на лъчевия нерв на дясната ръка; при преживени болки с голям интензитет непосредствено след произшествието, това е справедливият размер. САС също е счел за неоснователно възражението за допринасяне от страна на ищцата за настъпилия вредоносен резултат. Въз основа на доказателствата по делото, приел е, че тя е пресичала именно на пешеходната пътека, а не встрани от нея, като е обсъдил събраните гласни доказателства, съпоставяйки ги с механизма на ПТП посочен в експертното заключение. Изложил е подробни съображения досежно началната дата на забава на застрахователя, като е счел за неоснователно позоваването му по аналогия на чл.409 вр.чл.380 ал.3 КЗ, доколкото банкова сметка е посочена на 27.11.2017 год. в хода на делото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат общо основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размер на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?; 2./ От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен иск срещу него, ако претендиращият застрахователно обезщетение не е изпълнил задължението са да представяне на банкова сметка с предявяване на доброволната застрахователна претенция?”. По отношение на първия въпрос се съдържа общото позоваване на „трайно установена съдебна практика” без да се сочат конкретни актове съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. По отношение на втория въпрос се възпроизвеждат доводите по касационната жалба за материална незаконосъобразност на становището на САС, че изискването за посочване на банкова сметка в реквизитите на документите в раздела за имуществено застраховане не следва да се прилагат по аналогия спрямо документите при предявяване на претенцията по риска „Гражданска отговорност”. Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол за произнасяне по посочените въпроси произтича от следното: Първият от посочените въпроси няма отношение към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, приложим спрямо търпените неимуществени вреди. Конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размер на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП имат пряко и решаващо значение при определяне на размера на търпените имуществени вреди в хипотезата „пропуснати ползи”. В случай, че би била заявена претенция за заплащане на имуществени вреди, тези параметри била били установени не само като основание, но и като конкретен размер. Смесването на способите за определяне на имуществени и неимуществени вреди е недопустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по отношение на втория от поставените въпроси. Както бе посочено по-горе, съставът на САС е приел, че началната дата на забавата на застрахователя съвпада с датата по чл. чл.497 ал.1 т.2 вр.чл.496 ал.1 КЗ и непосочването на банкова сметка от Д. И. не съставлява кредиторова забава, санираща забавата на длъжника-застраховател за периода 30.10.2016 - 27.11.2017 год. Мотивирал се е с това, че от една страна, изискването за посочване на банкова сметка е елемент от реквизитите на заявлението при имущественото застраховане, но не и при вземане, произтичащо от риска „Гражданска отговорност” и на второ място, неплащането от страна на застрахователя не се дължи на непосочването на банкова сметка, а на това, че неоснователно е отказал да определи обезщетение. Поради това и вторият от посочените въпроси няма качеството на обуславящ изхода на спора. Моментът от който застрахователят изпада в забава е посочен в закона - чл.497 ал.1 т.2 вр.чл.496 ал.1 КЗ. Дори да би се приело, че посочването на банкова сметка е елемент от реквизитите на заявлението по чл.498 КЗ, то и в този случай приложима би била хипотезата на чл.106 ал.3 предл.2 КЗ при вече определен размер на обезщетението, доколкото банковата сметка няма отношение към документите по предл.1 на същата алинея. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени, доколкото е било безспорно, че извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве” не е предложил. Разноски на ответната страна ще следва да бъдат присъдени по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. Списък по чл.80 ГПК съдържащ размер не е представен. Съдебният състав счита, че в съответствие с чл.9 вр.чл. 7 от Наредбата минималните размери на адв. възнаграждения, за представеният отговор по чл.287 ал.1 ГПК касаторът ще следва да заплати на адв. М. Г. И. сумата 1730 лв. – ѕ от сумата за процесуално представителство, съобразно обжалваемия интерес. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.