Определение № 9586 от 23.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от Сдружение „Асоциация на парковете в България“, представлявано от С. А. А. – председател на Управителния съвет, приподписана от адв. Велов, и от Сдружение за дива природа Балкани, представлявано от председателя на УС П. Ц., също приподписана от адв. Велов, против определение № 8120 от 28.06.2024г., постановено по адм. дело № 6616/2024г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. С обжалваното определение са отхвърлени жалбите на посочените сдружения срещу решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, постановено на основание чл. 60, ал. 3, вр. ал. 1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 5–ПР/2024 г. на министъра на околната среда и водите. В частните жалби са развити доводи за недопустимост на определението по съображения, че съдът се е произнесъл по непредявено по реда на чл. 166, ал. 2 АПК искане за спиране на допуснато предварително изпълнение, в резултат на което е разместил неправилно доказателствената тежест между страните. Изложени са и пространни доводи за неправилност на атакуваното определение. Иска се обезсилване, респ. отмяна на определението и произнасяне по същество с отмяна на решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите. Ответникът – министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител, депозира писмени отговори и по двете частни жалби, като развива съображения за тяхната неоснователност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество частните жалби са основателни. С обжалваното определение в производство по чл. 166, ал. 2 и 3 АПК са отхвърлени жалбите на посочените сдружения срещу решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 60, ал. 3, вр. ал. 1 АПК. За да постанови този резултат, решаващият състав на ВАС е приел, че актът, обективиращ разпореждане за допускане на предварително изпълнение, е мотивиран с наличието на основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, като оспорващите, нито са релевирали нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаването на акта, нито са изложили твърдения и представили относими писмени доказателства, че от допуснатото предварително изпълнение ще им бъде причинена значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При подадено искане по този ред е в тежест на оспорващия да докаже наличието на предвидените в нормата условия. В случая не е налице влязло в сила разпореждане на органа, с което е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК. Решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, постановено на основание чл. 60, ал. 3 вр. ал. 1 АПК, е оповестено на интернет страницата на МОСВ на 11.06.2024г., като в 3-дневния срок по чл. 60, ал. 5 АПК настоящите частни жалбоподатели са подали жалби срещу същия акт. Производството по оспорване на разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, се развива по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. АПК, като в правомощията на съда е да отмени обжалваното разпореждане или да остави без уважение оспорването. В тази хипотеза в тежест на административния орган е да докаже наличието на някоя от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. В съответствие с описаната нормативна регламентация тричленният състав на ВАС е бил сезиран с жалби от Сдружение „Асоциация на парковете в България“ и Сдружение за дива природа Балкани срещу решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, постановено на основание чл. 60, ал. 3 вр. ал. 1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 5-ПР/2024г., а не с искания за спиране на предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1. При това в оспореното определение са развити мотиви, относими към основанията по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, при разместена доказателствена тежест между страните. Предвид изложеното в случая жалбите срещу решение № 89/11.06.2024г. следва да се разгледат съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и 7 АПК, а не по реда по чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото тази норма поставя като условие разпореждането за предварително изпълнение да е влязло в сила. Ето защо, като се е произнесъл по реда на чл. 166, ал. 2 АПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което определението му следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг тричленен състав на ВАС за произнасяне по жалбите срещу решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. АПК, като с оглед изхода на спора се произнесе и по претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство на основание чл. 236 АПК вр. чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,