Определение № 10897 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по искане М. П. П. за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответникът по искането – проф. д-р В. И., в писмен отговор, оспорва искането за допълване на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, с доводи за недопустимост и неоснователност. Върховният административен съд, намира искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноски за допустимо. Същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Фактът, че не е представен списък на разноските, не обосновава недопустимост на искането, тъй като се касае за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, а не за изменение. Ето защо доводите на ответника по искането за недопустимост на същото, са неоснователни. Искането за допълване на решението в частта му за разноските е основателно, като съображенията за това са следните: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд отхвърля искането на проф. д-р В. И. за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 АПК, на влезлите в сила решение № 5642 от 30.05.2023 г., постановено по адм.д. № 612/2023 г. по описа на Върховен административен съд, както и на решение № 1553 от 24.11.2022 г., по адм.д. № 1730/2022 г. постановено от Административен съд гр. Варна. В решението си, съдът не се произнася по искането, направено своевременно с възражението по реда на чл. 242, ал. 3 АПК от процесуалния представител на П. – адв. П. Панайотов за присъждане адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т.3 ЗА (л. 27). Действително в случая е представено само пълномощно, но липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза-достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 143 АПК. С оглед на това липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 143 АПК. Достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. В тежест на ответната страна е да докаже, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА. Ответната страна следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. Изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на отговорността на проф. д-р В. И. за заплащане на възнаграждение в полза на адв. П. Панайотов, член на Варненската адвокатска колегия. С оглед на изложеното искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските е основателно, като на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди проф. д-р В. И. да заплати на адв. П. Панайотов сумата 750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав,