Решение № 6174 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу Решение № 39159/25.11.2025 г., постановено по адм.д. № 7215/2025 г. по описа на Административен съд– София град.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост –касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на „Електроразпределение Север“ЕАД – гр.Варна срещу Решение № Ж-472/28.05.2025г. на КЕВР със законните последици. Претендира разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата,съответно – неправилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответниците, „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна, „Електроенергиен системен оператор“ЕАД и „СТИВ -98“ООД-гр.Добрич,редовно призовани, не изпращат представител. От ответника ЕРП Север по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Електроразпределение Север" АД - гр.Варна срещу Решение № 472/28.05.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което по жалба на „Стив-98“АД относно липсата на издадено становище за присъединяване по негово искане № 2402004433/29.07.2024г. и на основание чл.22,ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ и чл.147,ал.2 от Наредба №3 Комисията е дала на „Електроразпределение Север“ АД следните задължителни указания: 1.В 30-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на „Стив-98“ООД Становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ Електроразпределение Север“АД на несамостоятелна инсталация за производство на електроенергия с инсталирана мощност от 630 кW, предвидена за изграждане към обект за потребление на ел.енергия в имот с идентификатор 72624.633.53, гр. Добрич, съгласно чл.26, ал.3 във вр. с чл.26,ал.5 от ЗЕВИ / обн. ДВ бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г./, съобразявайки се с мотивите на това решение.

2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т.1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалвания съдебен акт Административен съд – София град е отменил по жалба на „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна цитираното по-горе решение на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно съдържащите се мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, както и на развитите от страните доводи и възражения – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил,че макар обжалваният административен акт да е издаден от материалнокомпетентен административен орган и при спазване на изискванията за форма и реквизити, същият е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразен.

АССГ е приел за правилен решаващия извод на КЕВР за това, че при подадено заявление за присъединяване, съответното ЕРП не може да мълчи, а следва да издаде писмено становище за присъединяване. Анализирайки разпоредбите на чл.26, ал.3 и ал.5 от ЗЕВИ / в приложимата редакция след измененията в ДВ бр.86 от 13.10.2023г./ вр.чл.116, ал.7 от ЗЕ и взаимовръзката им с разпоредбата на чл.54 от Наредба №6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи /Наредба №6/2024г./, АССГ е заключил, че при сезирането му с искане за присъединяване, съответното ЕРП не дължи издаване само на положително писмено становище за присъединяване, но може да издаде и отрицателно такова поради изчерпване на техническия капацитет и опасност от претоварване на мрежата, изключване на клиенти и влошаване качеството на предоставяната услуга.

АССГ е приел,че видно от представените по делото доказателства и многократно разменената между ЕРП Север и ЕСО кореспонденция по повод конкретното заявление за присъединяване,както и по повод заявления за присъединяване на други клиенти, по делото е установено, че присъединяването на нови мощности / независимо дали са самостоятелни или несамостоятелни обекти/ към т.нар.“Добрички пръстен“ би довело до претоварване на мрежата, което от своя страна би застрашило сигурността и надеждността на електрозахранването в района – т. е. би се нарушил балансът между интересите на производителите на ел.енергия от възобновяеми източници и интереса на обществото да получава гарантирана като количество и оптимална като качество ел.енергия.

АССГ е приел, че, въпреки представените като доказателства по делото няколко искания от страна на ЕРП Север до ЕСО за предоставяне на предварително съгласувателно становище по конкретното заявление за присъединяване на „Стил 98“ООД- гр.Добрич и върнатите му няколко отказа от страна на ЕСО за даване на положително становище в случая, КЕВР, при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, въобще не е обсъдил тази кореспонденция. Вместо това Комисията е задължила ЕРП Север да издаде становище за присъединяване в 30 – дневен срок от влизане на решението й по чл.22/ЗЕ в сила, без да отчете обстоятелството, че, с оглед изискванията на чл.26 от ЗЕВИ, ЕРП Север няма законовата възможност да задължи ЕСО да му даде достатъчно подробно свое становище, обосноваващо отказа му за присъединяване, съдържащо в това време всички тези данни, които ЕРП от своя страна е длъжно по закон да изложи в своето становище за присъединяване до производителя, а именно :всички технически изисквания за осигуряване присъединяването към ел.мрежа, необходимите мероприятия за осигуряване на това присъединяване в случай на начална невъзможност за такова – включително какви мероприятия и СМР за осигуряване на тази възможност са необходими, какви нови съоръжения следва да бъдат изградени, за чия сметка следва да бъдат те и какви биха били средствата, дължими от производителя за това.

Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е прехвърлил на ЕРП Север принадлежащи на самата КЕВР задължения и правомощия спрямо „ ЕСО“ ЕАД относно необходимостта от предоставяне и съдържанието на информацията, която ЕСО следва предварително да подаде до ЕРП по повод изготвяне на становище за присъединяване, КЕВР е постановило едно незаконосъобразно решение, което според АССГ следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото следва да бъде върнато на КЕВР във вид на преписка за ново произнасяне съгласно указанията, дадени й от съда по тълкуването и прилагането на закона.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалваното решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Не могат да бъдат споделени развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на съдебното решение, изразяваща се в неправилна оценка на установените по делото факти относно това, че жалбата всъщност е подадена срещу отказ за издаване на становище за присъединяване, а съдът отменя решение на КЕВР, с което се дават указания за издаване на такова становище, въпреки че АССГ също намира за правилно разбирането, поддържано от КЕВР, че при сезирането му със заявление за присъединяване, съответното ЕРП дължи издаване на становище, независимо от това дали същото би било положително или отрицателно.

Решението на КЕВР е отменено от АССГ на съвсем друго от изложеното в касационната жалба основание, а именно: поради допуснати от КЕВР съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представените от ЕСО становища, липсата на оценка от страна на КЕВР за това дали същите съставляват отказ присъединяване в предвидената от ЗЕ и Наредба № 6 съгласувателна процедура, ако да – в неупражняване правомощията на КЕВР да задължи „ЕСО“ЕАД в определен срок да посочи на ЕРП Север какви според него са необходимите мероприятия за осъществяване на поисканото от производителя „Стил 98“ присъединяване, за чия сметка би било извършването им и в какви срокове поисканото присъединяване би могло да се осъществи.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и липсата на искане за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция от страна на ответниците по касационната жалба, такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение