Определение № 3140 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от министъра на здравеопазването срещу определение от 13.01.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение по адм. дело № 12095/2025 г. С определението съдът е отменил определение по хода от 31.10.2024 г. по адм. дело № 8329/2024 г. по описа на ВАС в частта, с която Националният статистически институт (НСИ) е конституиран като заинтересована страна по делото. Частният жалбоподател - министъра на здравеопазването сочи, че определението е неправилно. Счита за невярно твърдението на съда, че изисканото от закона съгласуване на акта с НСИ не поставя НСИ на страната на издателя на акта. излага, че това следва от самата законова разпоредба, която въвежда правното основание за издаването на акта. Наредбите по чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) са „на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт“. Законовата разпоредба не посочва, че министърът издава наредбата след съгласуване с НСИ. Тогава би могло да се приеме, че съгласуването е предхождащ елемент от фактическия състав по издаването на наредбата, но в крайна сметка наредбата се издава от министъра. В случая законът сочи, че наредбата е на министъра, съгласувана с НСИ, което означава, че се издава съгласувано, а това поставя НСИ на страната на издател. Това е обяснимо, предвид материята, предмет на уредба на чл. 27, ал. 3 ЗЗ - наредбите регламентират форми, съдържание, процедури за обработване, използване и съхраняване на медицинска документация и обмен на медико-статистическа информация. Това са дейности, при които е особено осезаемо участието на НСИ. Предвид целите и предмета си на дейност, НСИ е структурата в държавата, която може да прецени и въведе статистическите аспекти на процедурите по създаването, обработването и обмена на документацията и информацията във всички сфери, в това число и в сферата на здравеопазването, като съобрази не само националните, но и международните и европейски правила в областта на статистиката. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Ответникът - Българската асоциация на зъботехниците (БАЗ) изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на ВАС е посочил, че делото е образувано по жалба на Българската асоциация на зъботехниците срещу Наредбата за изменение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури в частта на пар. 1 - Приложение № 1а към чл. 1, ал. 1, глава 6 „Дентални услуги“ по отношение на медицински процедури с кодове 97599-10, 97599-11, 97599-12, 97599-13, 97456-10, 97456-11, 97631-11, 97632-11, 97674-11, 97711-11, 97712-11, 97719-11, 97711-12, 97712-12, 97719-12, 97729-14, 97729-15, 97566-00, 97811-11, 97812-12, 97821-11, 97822-12, 97823-11, 97824-11, 97824-10, 97830-11, 97832-10, 97834-10, 97835-10, 97836-10, 97837-10, 97838-10, 97839-10, 97814-00, 97965-11 и 97965-13, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 69 от 16.08.2024 г. в сила от 01.01.2025 г. Изложил е, че с определение по хода на делото от 31.10.2024 г. по адм. дело № 8329/2024 г. по описа на ВАС са конституирани страните в съдебното производство: 1. жалбоподател - Българска асоциация на зъботехниците; 2. ответник - министър на здравеопазването и 3. заинтересована страна - Национален статистически институт (АПК). Счел е, че посоченото определение следва да бъде отменено в частта, с която Националният статистически институт е конституиран като заинтересована страна по делото. Приел е, че не са налице хипотезите на чл. 189, ал. 1 АПК и на чл. 189, ал. 2 АПК. Посочил е, че НСИ няма качеството на оспорващ и на орган издал акта. Обстоятелството, че нормативният акт е приет от министъра на здравеопазването след съгласуване с НСИ (чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето), не приравнява НСИ на издател на акта. От НСИ не е подадено искане за встъпване като страна наред с административния орган, респективно не се твърди и обосновава правен интерес от участието му в производството. Конституирането му е извършено служебно по представен списък от ответника, но чл. 196 АПК изключва субсидиарното приложение на чл. 152, ал. 3 АПК. В административния процес не намира субсидиарно приложение и чл. 219, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за привличане на трето лице. Предвид изложеното тричленният състав на ВАС е отменил определение по хода от 31.10.2024 г. по адм. дело № 8329/2024 г. по описа на ВАС в частта, с която Националният статистически институт е конституиран като заинтересована страна по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 189, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, както и Наредбите за изменението и допълнението й, са издадени от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Видно от пар. 2 от Заключителните разпоредби на Наредбата, тя е приета на основание чл. 27, ал. 3 от Закона за здравето. Съгласно посочената разпоредба, формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. Предвид посоченото в случая със закон – чл. 27, ал. 3 ЗЗ е предвиден издателят на акта. Това е министърът на здравеопазването и същият е конституиран по делото, като издател на оспорения подзаконов нормативен акт. Съгласно пар. 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата тя е съгласувана с НСИ. Това обаче не прави Националния статистически институт издател на оспорения акт. Съгласуването се изразява в законово регламентираното задължение на издателя на подзаконовия нормативен акт, преди издаването му, да поиска становището на друг орган и съответно – в правото на този орган да даде поисканото от него становище. Осъщественото съгласуване не води до промяна в авторството на акта и не придава това качество на осъществилото съгласуването лице. Волеизявлението, с което нормативният акт се въвежда в правния мир и става задължителен за всички трети лица, принадлежи само на неговия издател. Предвид посоченото неоснователни се явяват изложените в частната жалба съображения, че Наредбата „се издава съгласувано, а това поставя НСИ на страната на издател“. Правилно тричленният състав е приел, че в случая не е налице и хипотезите на чл. 189, ал. 2 АПК, доколкото от страна на НСИ не е направено искане да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган, съответно – не е изследван правният му интерес за това. Ето защо, като е отменил определение по хода от 31.10.2024 г. по адм. дело № 8329/2024 г. по описа на ВАС в частта, с която НСИ е конституиран като заинтересована страна по делото, съставът на ВАС, Седмо отделение, е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,