Решение № 4351 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. К. срещу Решение № 7727 от 11.12.2023 г. на Административен съд – София - град по адм. дело № 6718/2022 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля предявените от жалбоподателя субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за солидарно осъждане на Патентно ведомство на Република България, Върховния административен съд (ВАС) на Република България и Народното събрание на Република България, да заплатят сума в размер на 200 000 лева, представляваща неимуществени вреди (постоянен стрес, накърнена репутация, изменено психическо и физическо състояние, стигащо до изпитване на болка и страдание, несигурност, тревога за бъдещото си, главоболие, проблеми със съня, промени с кръвното налягане, изпитване на паник атаки, световъртеж, както и загуба на доверие в институциите и в себе си като управител и съдружник на търговско дружество) за периода от месец януари 2014 г. до 13.07.2022 г., причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът в нарушение на процесуалния закон не е допуснал събиране на доказателства. Сочи, че изводите се основават на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Намира противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, доколкото от една страна не е допуснал събиране на доказателства, а от друга е отхвърлил иска, поради доказателствен дефицит. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС и Върховния касационен със (ВКС) обосновава извод, че съществена роля за определяне на неимуществените вреди и техния размер има и това дали страданията на лицето са продължили и след прекратяване на нарушението. В тази връзка счита, че съдът е следвало да събере в тази насока доказателства чрез допускане на съдебно – медицинска експертиза. Анализирайки представените по делото доказателства, заключава, че допуснатите процесуални нарушения са довели и до грешни фактически изводи, доколкото съдът не е отчел, че преки вреди са тези, които са следствие от увреждането, а непосредствени са тези, настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

На следващо място, посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил признатата възможност с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), управител и съдружник в дружество да претърпи вреди от страна на държавни органи, принудили го да предприеме мерки за защита на интересите на дружеството си. Намира за неправилен и извода на съда, че към момента на постановяване на актовете на ВАС и Патентно ведомство (ПВ) не е било установено нарушение на европейското законодателство, доколкото в случая има пряко приложим регламент, с който са уредени спорните взаимоотношения.

Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество или алтернативно след отмяната, делото да бъде върнато на друг състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. П. Ангелов от Софийска адвокатска колеги.

Ответникът – Патентно ведомство на Република България, в представен писмен отговор чрез адв. Стоянова и в съдено заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат.

Ответникът - Върховният административен съд на Република България, в писмен отговор чрез юрк. П. Дякова и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – Народно събрание на Република България, чрез юрк. Е. Цанева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови решението си съдът установява от фактическа страна, че на 12 февруари 1999 г. дружеството „Консервинвест“ ООД, регистрира в Патентното ведомство на Република България комбинираната търговска марка "К Консервинвест Първомайска лютеница“. На 3 май 2005 г. същото дружество регистрира комбинираната марка „Първомайска лютеница Ръченица“, заявена на 15 май 2003 г. за обозначаване на същия продукт.

На 03.07.2013 г. по искане на „Булконс Първомай“ АД Патентното ведомство, на основание Закона за марките и географските означения (ЗМГО), регистрира географско указание „Лютеница Първомай“, с вписан ползвател - „Булконс Първомай“ АД, за което издава и Удостоверение, изх. № 70-00-11540/1/03.12.2013 г. - "Булконс Първомай“ АД е вписана като първи ползвател на географското указание, със следните граници: община Асеновград и общ. Садово /обл. Пловдив/; от север – общ. Братя Даскалови и общ. Чирпан /обл. Стара Загора/; от запад – общ. Димитровград и общ. Минерални бани /обл. Хасково/ и от юг – общ. Черноочене /обл. Кърджали/.

През месец октомври 2013 г. „Булконс Първомай“ АД, като вписан ползвател, изпраща нотариална покана на „Консервинвест“ ООД, с която забранява производството и търговията с продукти с надпис „Лютеница Първомай“ и изтеглянето им от търговската мрежа. Непосредствено след това „Консервинвест“ ООД подава до Патентното ведомство искане за заличаване на регистрираното географско указание като противоречащо на европейското законодателство. Като основен аргумент в искането дружеството посочва, че европейското законодателство не допуска регистриране по национален ред на продукта "лютеница" от българското Патентно ведомство, това не може да бъде извършено от българското Патентно ведомство, което не е компетентен орган, а само от Европейската Комисия с оглед директното приложение на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, както и задължителната съдебна практика на СЕС по дело Budejovicky Budvar, С-478/07, EU:C:2009:521.

На 20.01.2014 г., с Решение № 981 от същата дата, председателят на Патентно ведомство отхвърля Искането на дружеството за заличаване регистрацията на географското указание с рег. № 212-01.

От страна на „Консервинвест“ ООД по съдебен ред е поискано прогласяване нищожността на решението за регистрация на географското указание "Лютеница Първомай“Ї с рег. № 212-01 като с Решение по образувано адм. д. № 6919/2016 г. пред Административен съд – София – град, съдът постановява, че българското Патентно ведомство е компетентен орган да регистрира географското указание. С Решение № 9256 от 12.07.2017 г. по адм. д. № 4519/2017 г. на ВАС, е отхвърлено искането на „Консервинвест" ООД за прогласяване нищожността на решението за регистрация на географското указание, с основен довод, че регистрацията е валидна, българското Патентно ведомство е компетентно да регистрира географско указание за продукта "лютеница", а европейското законодателство не се прилага за регистрацията на такива продукти. От страна на „Консервинвест“ ООД е отправено особено искане до ВАС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз - допуска ли европейското законодателство регистриране по национален ред на продукта "лютеницаЇ от българското Патентно ведомство, но ВАС отхвърля искането за такова запитване. Дружеството „Консервинвест“ ООД е осъдено да плати всички разноски по делото.

По жалба на „Консервинвест“ ООД в Административен съд – София – град е образувано и адм. д. №4422/2014 г., с предмет - оспорване на Решение 918 от 20.01.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на Дружеството за заличаване на регистрация на географското указание. Делото приключва с Решение № 6960/28.05.2018 по адм. д. № 14753/2017 г. на ВАС, съдът окончателно отхвърля искането за заличаване на регистрацията на географското указание. Дружеството „Консервинвест“ ООД е осъдено да плати всички разноски по делото.

По жалба на „Консервинвест“ ООД пред тричленен състав на ВАС е образувано адм. д. № 12508/2014 г. на ВАС с искане за обявяване на нищожността на Заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 ЗМГО е утвърден продуктът "лютеница“,Ї с географско указание "Лютеница Първомай“, определени са границите на географското място за производство на продукта, качествата и характеристиките му, както и връзката с географската среда. С Решение № 8879/21.07.2015 г. ВАС отхвръля искането за обявяване на нищожност на заповедта. Същото е оспорено и с Решение № 6873 от 08.06.2016 г. по адм. д. № 357/2016 г. на ВАС - петчленен състав, окончателно е отхвърлено искането на "Консвервинвест“ ООД за обявяване нищожност на посочената заповед.

От страна на „Булконс Първомай“ АД, поради обстоятелството, че е ползвател на регистрирано от българското Патентно ведомство географско указание "Лютеница Първомай“, подава искова молба пред Софийски градски съд (СГС) с искове, с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 76б, ал. 1 т. 2 Закон за марките и географските означения /ЗМГО - отм./, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм.) и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.). В петитума на исковата молба отправя искания - да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско указание „Лютеница Първомай“, с рег. №9212-01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака "Първомайска лютеница“, „Домашна едросмляна“ и "Първомайска лютеница Ръченица“ за означаване продукта „Лютеница“, който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи, в размер на 636 284.16 лева, по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на нарушението, за периода 01.11.2013 г. - 30.09.2014 г. и да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитивът на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Въз основа на изложеното е образувано търговско дело № 5163/2014 г. на Софийски градски съд, като с Определение 8872/18.09.2014 г. по т.д. 5163/2014 г. на СГС са допуснати обезпечителни мерки: изземване на всички стоки на ответника от търговската мрежа, които носят означението „Първомайска лютеница/„Лютеница Първомай“; забрана за производство и пускане в продажба на стоки с такова означение. Производството и продажбата на стоки с означението "Първомайска лютеницаЇ/ "Лютеница ПървомайЇ - основната част от продукцията на „Консервинвест“ ООД, от която се формира оборотът на дружеството, е спряна, а произведената продукция е иззета.

С Определение 7058 от 13.11.2015 по т.д. 5163/2014 г. СГС допуска допълнителни обезпечителни мерки - възбрана на всички имоти на „Консервинвест“ ООД, запор на всички движими вещи, находящи се в имотите, запор на всички настоящи и бъдещи вземания в банки и на вземания от търговски контрагенти на дружеството.

С Решение № 500 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд, съдът уважава всички искове на „Булконс Първомай“ АД, поради което е издаден изпълнителен лист и имотите на „Консервинвест“ ООД са описани, запорирани са всички негови търговски марки, работниците не са допускани на работа в предприятието, описани са всички машини и движими вещи в предприятието. Дружеството обжалва решението и на 08.03.2019 г. внася по сметка на ВКС сумата в размер на 636 284.16 лева, за да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение.

Предвид изложеното Върховният касационен съд образува търговско дело № 1270/2019 г. и отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: "Допуска ли разпоредбата на чл. 9 от Регламент № 1151/2012 съществуването, извън хипотезите на временна закрила, уредени в същата разпоредба, на национална система за регистрация и закрила на географските указания за селскостопански продукти и храни, обхванати от Регламента, и дава ли възможност на държавите членки да прилагат други, успоредно действащи норми на национално равнище (подобно на паралелния режим на търговските марки), уреждащи спорове относно осъществени нарушения на правото върху такова географско указание между местни търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански продукти и храни, включени в обхвата на Регламент № 1151/2012, на територията на държавата членка по регистрация на географското указание“.

С определение от 9 февруари 2022 година по дело № С - 35/2021 г. СЕС се произнася, че България не може след присъединяването си през 2007 г. към ЕС да регистрира на национално ниво чрез българското Патентно ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, какъвто е продукта „Лютеница Първомай“. Даден е отговор на въпроса, че Патентно ведомство не е компетентно да регистрира такива географски указания.

На 05.07.2022 г. с Решение № 69 по т.дело № 1270/2019 година, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение обезсилва Решение № 500 от 28.02.2019 г. по т. дело № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд и прекратява производството по предявените обективно съединение искове от „Булконс Първомай“ АД, против "Консервинвест" ООД

Въз основа на изпратено оплакване от „Консервинвест“ ООД до Европейската Комисия, последната с писмо от 15 февруари 2016 г. изпраща искане за информация до българските органи чрез системата (8315/2016/AGRI), за да се запознаят с техните забележки относно наличието на закрила на географските указания на национално равнище.

На 15 април 2016 г. българските органи отговорят, че съгласно Закона за марките и географските означения, Патентното ведомство на Република България поддържа държавен регистър на географските указания. Те се ангажират до октомври 2016 г. да изготвят изменение на Закона за марките и географските означения, за да отстранят установените несъответствия с правото на ЕС.

На 3 май 2016 г. службите на Комисията се обръщат с молба към българските органи да им предоставят проектозакона за изменение на действащия Закон за марките и географските означения, както и график за приемането му, във връзка с което на 28 юли 2016 г. българските власти информират, че са предприели активни стъпки за изготвянето на предложения за изменение на действащото законодателство по отношение на географските указания.

Във второ искане за допълнителна информация (във връзка с храните и селскостопанските продукти) от 14 октомври 2016 г. службите на Комисията поясняват, че системата за качество на ЕС е единна и изчерпателна система за закрила. Освен това те посочват, че съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006 националната закрила на географските указания и наименования за произход, съществувала към датата на присъединяването на България и Румъния, е можела да бъде продължена за период от дванадесет месеца от датата на присъединяване, т.е. до 1 януари 2008 г.

На 17 ноември 2016 г. българските органи изпращат копие от проектозакона за изменение на Закона за марките и географските означения, който предвижда географските указания на селскостопански продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, да не бъдат регистрирани в националния регистър. Проектозаконът предвижда също така преходни разпоредби, съгласно които националните регистрации на географските указания на селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, да бъдат прекратени автоматично в срок от една година от датата на влизане в сила на закона.

На среща с българските органи на 27 януари 2017 г. и в третото си искане за допълнителна информация от 2 февруари 2017 г. службите на Комисията отговорят, че смятат разпоредбата, съгласно която националните регистрации на географски указания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, се прекратяват автоматично в срок от една година от датата на влизане в сила на закона, за все още несъвместима с изключителния и изчерпателен характер на Регламент (ЕС) № 1151/2012, както е тълкуван от Съда.

На 28 февруари 2017 г. българските органи представят на службите на Комисията нова версия на проектозакона за изменение на Закона за марките и географските указания, която предвижда регистрациите на географските указания на селскостопански продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, да бъдат прекратени от датата на влизане в сила на закона. В четвъртото искане за допълнителна информация от 31 март 2017 г., службите на Комисията отвръщат, че предвид изключителния и изчерпателен характер на Регламент (ЕС) № 1151/2012, както е тълкуван от Съда, националната закрила на географските указания и наименованията за произход, която е била регистрирана в България от присъединяването й към ЕС насам и която българските органи възнамеряват да запазят до влизането в сила на Закона за изменение на Закона за марки и географските указания, не е съвместима с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

На 18 април 2017 г. българските органи отговорят и потвърждават своя ангажимент за привеждане на Закона за марките и географските означения в съответствие с правото на Съюза и за осигуряване на спазването на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Те обаче не представят нов законопроект, с който да се решава въпросът за закрилата на географските указания за периода, предшестващ влизането в сила на акта, нито график за приемането му, нито предлагат алтернативни решения. Поради това на 23 май 2017 г. службите на Комисията отхвърлят отговора, представен от българските органи и ги информират за намерението си да предложат Комисията да изпрати официално уведомително писмо до България.

Впоследствие Комисията е информирана за решение на Върховния административен съд на България от 12 юли 2017 г. (Решение № 9256 от 12 юли 2017 г. на Върховния административен съд на Република България, по което не е отправено преюдициално запитване към Съда на ЕС и което постановява, че българското Патентно ведомство продължава да е компетентно да регистрира национални географски указания за селскостопански продукти и храни на територията на България.

На 26 септември 2017 г. службите на Комисията се срещат с българските органи по тяхно искане. По време на срещата, в отговор на посоченото съдебно решение, службите на Комисията изразяват становище, че българските органи следва да прекратят националната регистрация на географски указания. Освен това следва те да пояснят изрично и по подходящ начин, че законът е изчерпал своето действие по отношение на притежателите на национално регистрирани географски указания, които вече няма да се ползват от никаква закрила за регистрираните географски указания на национално равнище — било то регистрираните преди присъединяването на България към ЕС, ако не са изпълнени условията за допълнителния срок на закрила, или регистрираните след присъединяването.

Тъй като българските органи не уведомяват за проектозакон за изменение на Закона за марките и географските означения в отговор на опасенията, изразени от службите на Комисията, на 26 януари 2018 г. Комисията изпраща до България официално уведомително писмо. В него Комисията заявява, че счита Закона за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. за несъвместим с правото на ЕС, доколкото той предоставя национална закрила на географски указания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

На 26 март 2018 г. българските органи отговорят, че е изготвен Закон за изменение на Закона за марките и географските означения, който е бил внесен за разглеждане и приемане от Народното събрание на 9 ноември 2017 г. Те добавят, че предвид официалното уведомително писмо те са допълнили законопроекта за изменение на Закона за марките и географските означения с конкретна формулировка, която дава разяснения относно производствата за нарушение на права по отношение на регистрираните географски указания за селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Впоследствие българските органи уведомяват Комисията на 1 август 2018 г. за Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който е приет и обнародван в Държавен вестник № 61 от 24 юли 2018 г. и влязъл в сила на 28 юли 2018 г.

Съгласно посочения закон, географските указания за селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, не се регистрират по реда на този закон. Съгласно преходните разпоредби, регистрациите на географски указания на селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на този закон, се заличават от деня на вписване на съответното наименование в регистъра по член 11 или член 22 от същия регламент, но не по-късно от една година от влизането в сила на този закон. Освен това притежателите на права за регистрирани географски указания за селскостопански продукти и храни не могат да предявяват искове срещу нарушения, извършени до момента на влизане в сила на закона, тъй като административно производство не се образува по отношение на нарушения, извършени преди влизането в сила на този закон.

ЕК не приема тези изменения и след като е предоставила на България възможност да представи съображенията на 24.1.2019 година издава Мотивирано становище съгласно член 258, първи параграф от Договора за функционирането на Европейския съюз, че запазвайки националната закрила на географските указания и наименованията за произход, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, България не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012.

След мотивираното становище, изпратено от Комисията на 25 януари 2019 г., България променя законодателството си с цел да се прекрати националното регистриране на географски означения за продуктите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, обнародван в Държавен вестник № 61 от 24 юли 2018 г. (в сила от 28 юли 2019 г. с преходен период от една година), географските означения на продуктите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, вече не могат да бъдат регистрирани на национално равнище.

Пред първоинстанционния съд са представени доказателства от ищеца, в т.ч. и медицински и са разпитани четирима свидетели.

При тези факти първоинстанционният съд счита предявените от жалбоподателя субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за допустими, но по същество неоснователни.

Първоинстанционният съд приема, че трите условия (предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда) следва да са налице кумулативно, като в конкретния случай според съда по делото няма доказателства, установяващи третата предпоставка.

На първо място, съдът приема по отношение на това дали е налице нарушение на правото на ЕС от Патентното ведомство и Върховния административен съд, че към момента на издаване на Решението за регистрация на географското указание от Патентното ведомство и решаване на правните спорове от Върховния административен съд, при осъществяване на дейността си е приложило действащата към онзи момент национална правна уредба. Мотивира, че ответникът – Патентното ведомство не е могъл да разреши по различен начин административните производства, които са били водени при него. Обосновава извод, че независимо от това е налице нарушение на правото на ЕС, доколкото обективно се установява, че законодателството на Република България е противоречало на Съюзното право и неправилното приложение на вътрешноправните нормативни актове е противоречало на правото на ЕС. Приема, че в конкретния случай допуснатото нарушение на правото на ЕС е съществено.

Съдът приема, че не е налице третият елемент - да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Анализирайки представените по делото писмени доказателства, посочва, че част от представените писмени доказателства са издадени от медицински специалисти след подаване на исковата молба, поради което съдът не кредитира същите. Намира за годни доказателства, издадените преди датата на завеждане на исковата претенция, но по отношение на същите посочва, че липсват данни кога и във връзка с какви оплаквания е бил преглеждан ищецът, извършени ли са изследвания преди предписването на тези медикаменти и какви точно. Липсват и каквито и да било ангажирани доказателства след изписването на тези медикаменти закупувани ли са същите, в какъв период от време са приемани. На следващо място посочва, че ангажираните доказателства са за инцидентни посещения на медицински специалисти, тъй като тези рецепти за предписани медикаменти са с дистанция във времето от почти 3 години. Отчита и обстоятелството, че и двете касаят посещения при медицински специалисти в период, когато гореописаните съдебни спорове са били окончателно решени и когато вече е било променено законодателството на Република България. Анализирайки свидетелските показания намира същите за непоследователни и неясни. Обосновава извод, че показанията на разпитаните свидетели могат да се изключат от доказателствената съвкупност по делото, доколкото не съдържат достатъчно обективно проверима информация, която да води до извод, че действително ищецът е имал здравословни проблеми, които да се дължат на същественото нарушение на правото на ЕС по отношение на регулациите в страната относно географските указания.

На следващо място приема за недоказано и обстоятелството как точно същественото нарушение на правото на ЕС по отношение на регулациите в страната относно географските указания е оказало влияние върху субект, различен от дружеството „Консервинвест“ ООД, а именно неговият управител – ищецът. Намира, че липсва проведено доказване по отношение на причинно-следствена връзка между това увреждащо действие и личността на управителя. Посочва, че безспорно дружеството формира волята си чрез представляващите го физически лица, но това обстоятелство не води автоматично до извод, че всяко засягане на правата и интересите на дружеството има пряко негативно отражение върху личността на неговите представляващи. Заключава, че в случая причинно-следствена връзка е опосредена и не отговаря на изискванията на закона, за да се присъди обезщетение на ищеца.

Обосновава извод, че по делото не е доказан третият елемент на отговорността, което от своя страна води на извод, че спрямо ответниците не може да бъде реализирана деликтна отговорност.

Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че исковете на Р. Л. К. за сумата в размер на 200 000 лева, представляваща неимуществени вреди за периода от месец януари 2014 г. до 13.07.2022 г., ведно със законна лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при липсата, на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда разглеждането на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в чл. 340, § 2 Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС).

Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите /разбирани като Договор за Европейския съюз - ДЕС и ДФЕС/ е един от основните принципи на правото на Съюза, провъзгласен за първи път в решение на Съда на Европейските общности /СЕО, сега – СЕС/ от 19 ноември 1991, Francovich и Bonifaci/Италия, C-6/90 и C-9/90, ECLI:EU:C:1991:428/. В т. 36 от решението, съюзните съдии, съобразявайки чл. 4, § 3 от ДЕС /тогава чл. 5 от ДЕО/, постановяват, че държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Уточнено е, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното (сега съюзното) право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т. ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж СЕО, решение от 5 март 1996, Brasserie du pкcheur/Bundesrepublik Deutschland et The Queen/Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., C-46/93 и C-48/93, ECLI:EU:C:1996:79, т. 51; СЕС, решение от 7 юли 2022, F. Hoffmann-La Roche и др., C-261/21, ECLI:EU:C:2022:534, т. 58; СЕС, Решение от 10 март 2022, ˮGrossmaniaˮ, C-177/20, ECLI:EU:C:2022:175, т. 69 и СЕС, Решение от 23 ноември 2023, Right to Know, C-84/22, ECLI:EU:C:2023:910, т. 75). Съответно на доказване в подобно исково производство подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това посочените условия следва да са налице кумулативно – при липсата на което и да е от тях, не може да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответника, съответно – ответниците.

Предвид посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, кои са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушението на правото на Европейския съюз – чл. 2в ЗОДОВ, а именно: 1. нарушената съюзна правна норма, която предоставя на права на частноправните субекти; 2. достатъчно съществено нейно нарушение; 3. пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Следва при условията на пълно и главно доказване при наличието на достатъчно съществено нарушение и връзка с вредите, последните да бъдат доказани напълно по вид и размер. Правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ответниците за нарушение на правото на Европейския съюз, поради недоказаност на наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди, както и относно техния размер. Противно на твърденията в касационната жалба представените по делото гласни и писмени доказателства, не доказват предявената претенция по основание и размер. Следователно по делото е останало недоказано твърдението на ищеца за наличие на причинно - следствена връзка с твърдените от него претърпени неимуществени вреди. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение което следва да бъде оставено в сила.

Преди всичко следва да бъде посочено, че още в първоначалната искова молба не е посочена конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправен субект (първа предпоставка за ангажиране на отговорността на държава членка за нарушение на Съюзното право), а има общо позоваване на неизпълнение на задълженията на Република България съгласно Регламент (ЕС) №1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) №1151/2012). Конкретно посочени, макар отново в общ контекст са разпоредбите на чл. 11 и чл.22 от Регламент (ЕС) №1151/2012.

Разпоредбата на чл. 11 от посочения съюзен нормативен акт има наименование „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и следното съдържание:

„1. Без да прилага процедурата, посочена в член 57, параграф 2, Комисията приема актове за изпълнение за създаване и поддържане на публично достъпен и актуализиран регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, признати в рамките на настоящата схема.

2. Географските указания, отнасящи се до продукти от трети държави, които са защитени в Съюза по силата на международно споразумение, по което Съюзът е договаряща страна, могат да бъдат вписвани в регистъра. Ако не са изрично посочени във въпросното споразумение като защитени наименования за произход съгласно настоящия регламент, такива наименования се вписват в регистъра като защитени географски указания.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на подробни правила за формата и съдържанието на регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2.

4. Комисията публикува и редовно актуализира списъка на международните споразумения, посочени в параграф 2, както и списъка на географските указания, защитени съгласно тези споразумения“.

Разпоредбата съдържа публичноправно задължение за Комисията да създаде и поддържа регистър на защитените наименования за произход и защитените географски означения. Не съдържа задължение за държавите членки, не изисква действия от националните органи и не предоставя права на частноправни субекти, които могат да бъдат нарушени от държавата.

Другата конкретно посочена разпоредба, отново в общ контекст е чл. 22 Регламент (ЕС) №1151/2012. Разпоредбата носи наименование „Регистър на храни с традиционно специфичен характер“ и има следното съдържание: „1. Без да прилага процедурата, посочена в член 57, параграф 2, Комисията приема актове за изпълнение за създаване и поддържане на публично достъпен актуализиран регистър на храните с традиционно специфичен характер, признати в рамките на настоящата схема.

2. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на подробни правила за формата и съдържанието на регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2“.

Разпоредбата също съдържа публичноправно задължение за Комисията да създаде и поддържа регистър на храните с традиционно специфичен характер. Отново няма задължение за държавите членки, не изисква действия от националните органи и не предоставя права на частноправни субекти, които да могат да бъдат противопоставени на държавата.

Адресат и на двете конкретно посочени разпоредби е Европейската комисия, а не държавите членки.

С Регламент (ЕС) №1151/2012 се създават структурни задължения на Комисията и държавите членки за организация и контрол, т.е. публичноправни задължения, свързани със системата за общ контрол върху защитените наименования и традиционните специалитети. Разпоредбите са общи и предоставят широка свобода на държавите членки, и повечето не създава индивидуални права. Доколкото е възможно държавата да наруши задълженията си по Регламента може да се търси отговорност, ако все пак, въпреки че в тесен смисъл не предоставя субективни права на частноправни субекти, косвено цели да защити интереси им. В случая (за чл. 11 и чл .22) дори това е спорно, но все пак може в най-широк смисъл да се приеме, че посочените разпоредби на Регламента целят косвена защита на интересите на производителите като осигурява надеждна информация, която гарантира конкуренцията.

Има други разпоредби от Регламент (ЕС) №1151/2012, които предоставят права на частноправни субекти, например чл. 13 очертава обхвата на материалноправната защита, която държавите членки следва да осигурят на географските означения; чл. 36 и чл.37 относно задълженията на държавата за официален контрол и проверки; разпоредбите относно условията за регистрация, ако държавата не изпълни процедурните си задължения и други.

Съдът е ограничен от заявеното в исковата молба и не може да излезе извън очертаните в нея параметри на иска. Съдът може само да провери дали посочената от ищеца правна норма му предоставя права, нарушението съществено ли е, той пряко засегнат ли е от него и какви вреди е претърпял отново спрямо посоченото от него, а не по принцип.

В случая се твърди общо неизпълнение на държавата на задължения по Регламент (ЕС) №1151/2012, свързано с поддържане на национален регистър на географските означения след влизането в сила на съюзния нормативен акт, който не допуска съществуването на такъв.

Съдът правилно заключава, че такова нарушение е допуснато и то е съществено. Изводът следва да бъде подкрепен тъй като недопустимото поддържане на национален регистър нарушава директното приложение на съюзния нормативен акт, създава правна несигурност, може да доведе до подвеждащи практики и други. От посочено могат по принцип да се генерират икономически вреди за производителите като загуба на пазарен дял (при нарушения свързани с означения, които не са регистрирани в ЕС или са в конфликт с такива), нелоялна конкуренция, размиване на репутация, намаление на печалбите от продажби и обемите на продажби, загуба на доверие у потребителите и други.

Следователно едно такова нарушение има потенциала да обоснове от фактическа страна иск за обезщетение от вреди. Засегнат от това нарушение обаче може да бъде само производител, група производители и търговци, предлагащи на пазара защитени продукти, включени в регистъра по Регламент (ЕС) №1151/2012 и в по-редки случаи потребители. Законният представител на производител (управител или съдружник) в лично качество няма как да е засегнат пряко от общо неизпълнение на държавата на задължение, произтичащо от Регламент (ЕС) №1151/2012.

В тази връзка следва да се обсъди доводът на касатора, че СЕС признава правото на управителя на вреди от нарушение на правото на Съюза като се сочи конкретно решението по дело Т-231/97 на Общия съда, по което е признато съществено нарушение на правото на Общността (сега Съюза) спрямо дружеството, което е засегнало управителя и съдружник и нарушава и на неговата репутация, а това обосновава присъждането на обезщетение за вреди лично в полза на управителя.

Интерпретацията на касатора е извадена от контекста на фактическите и правни изводи на Общия съд. В т. 54 от решението, изрично посочена в касационна жалба, Общият съд формулира класическите три условия за извъндоговорната отговорност на държавата членка или на самия ЕС, посочени и от настоящия съд по-горе в решение, а имено протовоправност, реална и сигурна вреда, пряка причинно-следствена връзка между тях. В т. 55, също посочена изрично от касатора, Общият съд прилага тези условия като признава, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, като не е проверила всички релевантни факти и това е достатъчно съществено нарушение, което ангажира нейната отговорност за вреди. При запознаване с фактите по казуса става ясно, че дружеството (New Europe Consulting) и неговия управител (г-н Brown) участват в процедура за финансиране по програма Фар, като Комисията не проверява напълно релевантните факти, взема решение основано на непълна и неточна информация, като отхвърля проекта им, уврежда професионалната репутация на управителя, като го третира като ненадежден партньор. В т. 76 от решението по дело Т-231/97 изрично се посочва, че Комисията е разпространила информация (до националните власти), която поставя под съмнение личната честност и професионална надеждност на управителя.

Следователно допустимо е присъждане на обезщетение за вреди на управител на дружество за нарушение на Съюзното право, но само ако това нарушение засяга лично негови права като управител, които са засегнати пряко от противоправното действие. В случая по дело Т-231/97 процесното решение на Комисията е увредило личната професионална репутация на управителя чрез разпространение на информация лично за него.

В настоящия случай в първоначалната искова молба няма твърдения за такова пряко засягане на личната сфера на управителя. Всички твърдения за вреди са следствие от засягане на правата и интересите на управляваното от него дружество, чиято защита безспорно коства изключителни усилия от всякакъв характер, които могат да доведат до множество лични, семейни и други, включително здравословни проблеми за неговия управител/съдружник. Всички тези усилия и свързаните с тях вреди са обичайно пропорционални на мащаба на управляваното предприятие и на мащаба на заплахата, която се преодолява, но в случая няма пряко засягане на личната сфера на физическото лице – управител/съдружник по смисъла на дело Т-231/97, което да обоснове отговорността на ответниците за вреди.

Другото изрично посочено от касатора дело на СЕС, което според него първоинстанционният съд е пренебрегнал като практика, обосноваваща претенцията му за пряко засягане на неговото доверие в институциите, е решението на Общия съд от 29 април 2015 по дело Т-217/11, Claire Staelen и по-конкретно съображения 290-294.

Интерпретацията на касатора отново е извадена от контекста на фактическите и правни изводи на Общия съд. В случая ищцата – К. С. подава жалба до Европейския омбудсман относно неправилно управление на списъка на успешно класираните кандидати в общия конкурс на ЕС, в който ищцата е кандидатства лично. Омбудсманът разглежда жалбата, но не извършва достатъчно задълбочено разследване, поради което Общият съд установява, че публичният орган извършва неправомерно действие – недостатъчно разследване и липса на достатъчна грижа при обработка на жалбата и това нарушение води до загуба на доверие у ищцата, от което са настъпили вреди пряко за нея, които следва да бъдат овъзмездени, поради което присъжда обезщетение.

Следователно винаги водещо, при преценката на неправомероното поведение на публичния орган, е то да засяга лично лицето, което претендира вреди от него.

При настоящия спор няма такова пряко засягане на ищеца, настоящ касатор. Самият ищец в първоначалната си искова молба сочи, че ако ответниците не бяха извършили нарушение на правото на Европейския съюз „Дружеството Консервинвест ООД щеше да ползва законно регистрираните си марки и да произвежда продуктите, носещи наименованието „лютеница Първомай“, съответно нямаше да претърпи вреди Управителят и съдружник Р. К.…“, т.е. самият ищец сочи като първопричина за личните си вреди нарушенията извършени спрямо дружеството, което управлява, представлява и т.н, което както беше посочено по-горе, един добросъвестен управител/съдружник, полагащ дължимата грижа към дейността на дружеството е нормално да вложи много и дори прекомерни усилия да защити дейността му от всякакви неправомерни действия. Времето, разходите, стресът, личните, семейни и дори здравословни последици от положените усилия за защита интересите на дружеството са функция на управленските му правомощия, поради което са част от обичайния риск на управлението на голямо предприятие. Но това само потвърждава извода, че вредата от нарушението на съюзното правото, ако бъде доказана, е за дружеството, а не пряко и лично за управителя.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оставените без уважение от съда доказателствени искания в молба от 19.09.2023 г., не са свързани с предмета на правния спор, разгледан от Административен съд – София – град, и не съставляват процесуални нарушения, отразили се на правилността на постановеното решение, дори и да са били допуснати, доколкото съдебно – психиатричната и съдебно – психологичната експертиза, би дала информация за състоянието на касационния жалбоподател към момента на разглеждане на делото, но не и към процесния период. Първоинстанционният съд правилно е уважил и допуснал събирането на относимите и допустими към спора доказателства и искания, като е допуснал и разпитал посочените от ищеца свидетели. Съдът е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, както и след извършен анализ и тяхната съвкупна преценка.

Въпреки, че съдът е посочил в мотивите на обжалваното решение, че „показанията на разпитаните свидетели следва да се изключат от доказателствената съвкупност“, то в предходните абзаци на аргументацията му прави анализ на събраните гласни доказателства, като акцентира на обстоятелство, че свидетелите са особено обстоятелствени касателно затрудненията в дейността на дружеството, но не толкова убедителни и конкретни относно твърденията за изпитани болки, страдания и здравословни проблеми на управителя в същия период. Съдът именно във връзка с така обсъдените гласни доказателства, прави извод, че не е доказано по делото „как точно същественото нарушение на правото на ЕС по отношение на регулациите в страната относно географските указания е оказало влияние върху субект, различен от дружеството Консервинвест ООД…“, поради което приема че липсва причинно-следствена връзка между увреждащото действие и личността на управителя.

Следователно не е основателен доводът на касатора, че гласните доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд и той ги е възприел превратно.

Анализът на съда е направен през призмата на фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата членка на ЕС за съществено нарушение на съюзното право и именно това е правилният подход.

Действително, както сочи касаторъта всички събрани гласни доказателства доказват (на свидетелите, работещи в дружеството и на близки на ищеца извън работната му среда) настъпила рязка промяна в поведението и здравето на ищеца по повод проблемите на дружеството. При запознаване със показанията на свидетелите ясно се откроява общото им възприятие, че ищецът е полагал значителни усилия да противодейства на заплахата към дейността на дружеството и това е повлияло здравето му. Следователно, показанията установяват, че водещи са проблемите на дружеството, а действията на управителя, независимо колко усилия са му стрували и колко емоционално, семейно и здравословно тежко са му се отразили, всъщност представляват косвено отражение на проблемите на дружеството, поради което не могат да ангажират отговорността на ответниците.

Обсъдени са и представените писмени доказателства, по отделно и в тяхната връзка с гласните такива.

Действително, съдът не съобразява, че окончателно нарушението е прекратено не с промяната на Закона за марките и географските означение от 2019 г, а едва след постановяване на окончателното решение на Върховния касационен съд през 2022 г. но представените писмени доказателства за здравословни проблеми на ищеца в периода 2019 -2022 г., не могат да променят извода, че тези проблеми са отражение на проблемите на дружеството и няма пряка причинно-следствена връзка между тях и нарушението на правото на ЕС, което е установено.

Налага се извод, че е правилно заключението на съда, основано на всички писмени и гласни доказателства, че не е доказана причинно- следствената връзка межди твърдените от ищеца лични неимуществени вреди и извършеното съществено нарушение на правото на ЕС

С оглед посоченото неоснователно е и твърдението в жалбата, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и са формирани след тяхната обстойна и правилна преценка на всички доказателства.

Изложеното налага извод, че съдът правилно е установил фактите въз основа на тях е направил обосновани и съответни на закона и практиката на Съда на Европейския съюз правни изводи – не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъда оставено в сила.

С оглед изложеното в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски. На основание чл. 143 АПК, касаторът следва да заплати направете от ответника Патентно ведомство на Република България разноски пред настоящата инстанция в размер 1124,84 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 2 200,00 лева; ответникът - Народно събрание е представляван от юрисконсулт, поради което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева с оглед сложността и материални интерес по делото, което следва да бъде присъдено в полза на този ответник основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за тази съдебна инстанция или 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 200,00 лева; идентично юрисконсултско възнаграждение по същите съображения следва да се определи и в полза на ответника Върховния административен съд.

При този изход на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски в негова полза е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение