Определение № 122 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3631/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. срещу въззивно решение № 260124 /16.07.2020 г. по в.гр.д. № 397 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5717 /13.12.2019 г. по гр.д. № 18968 /2018 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. С. Д. срещу С. К. С., М. П. К., Й. Г. С., А. Д. Д. и К. Д. Р. отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ 430 кв.м. от ПИ с площ 1 063 кв.м., [населено място], с.о. „Т.“, на основание чл.124,ал.1 ГПК. Ответниците по касационната жалба С. К. С., М. П. К., А. Д. Д., К. Д. Р. и Й. Г. С. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел следното: Ответниците основават възникването на правото си на собственост въз основа на приключила земеделска реституция, което основание не се оспорва от ищцата. Последната противопоставя собственически права върху реална част от имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност през периода от 16.12.2008 г. до 17.12.2018 г. С оглед посочените във въззивната жалба оплаквания въззивното производство е ограничено до разрешаването на два въпроса: бил ли е индивидуализиран спорният имот преди издаването на заповедта по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и изисква ли се издаване на такава заповед, доколкото ищцата няма качеството на ползувател по смисъла на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост по давност върху имот, който е бил земеделска земя и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящият случай, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя, когато се осъществява индивидуализацията на имота. След изменението на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г. процедурата е двуфазна, като с решението на ОСЗ се признава право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая реституционното производство се развива по редакцията на ЗСПЗЗ след изменението в бр.68 /99 г. на ДВ, тъй като решението на ОСЗ е постановено на 25.02.2004 г., а заповедта на кмета е от 13.08.2018 г. (л.105 по делото на В., след като с решение на ВАС по адм.д. № 14575 /2013 г. (л.96 и сл.) е отхвърлена жалбата на ищцата А. С. Д. срещу изменението в КККР, извършено след изменението на ПНИ по специалния ред по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което е вписан реституираният на ответниците имот). Съдът споделя практиката, че давност не тече срещу този, който не може да води иск. По отношение на имоти, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобивна давност започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая правото на собственост е възстановено едва на 13.08.2018 г. и придобивната давност е започнала да тече от този момент. Затова въззивницата (ищцата А. С. Д.) макар да е упражнявала и да продължава да упражнява фактическата власт върху имота, не е могла да придобие собствеността до датата на предявяване на иска – 17.12.2018 г. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката твърди, че въззивното решение е недопустимо - като е отхвърлил иска, защото ищцата не е придобила имота по давност, съдът е подменил предмета на спора и се е произнесъл в противоречие с ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. № 8 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 27 /06.08,2020 г. по гр.д. № 2662 / 2019 г. на ВКС, II г.о., с които се приема, че предметът на спора на отрицателния установителен иск е установяването на обстоятелствата, на които ответникът основава отричаното от ищеца право на собственост. Фактите, на които ищцата основава правото си, не са част от предмета на спора. Жалбоподателката твърди и че въззивното решение е недопустимо и поради нередовност на исковата молба поради допуснато (от жалбоподателката – ищца) противоречие между основание и петитум: в твърденията си, на които основава иска, ищцата акцентира върху изтеклата в нейна полза придобивна давност, завършила след издаването на заповедта по § 4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която придобивна давност има правопогасяващ ефект спрямо собствеността на ответниците. Така ищцата акцентира върху своето придобивно основание, като същевременно с петитума иска установяване, че ответниците не са собственици на имота. Противоречието е между основанието на иска - като при положителен установителен иск и петитума на иска - на отрицателен установителен иск. Настоящият състав намира, че видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, няма съмнение за недопустимост на въззивното решение поради противоречие с приетото в посочените от жалбоподателката ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. № 8 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС, и с решение № 27 /06.08,2020 г. по гр.д. № 2662 / 2019 г. на ВКС, II г.о., тъй като въззивният съд е изследвал и установил именно наличието на обстоятелствата, на които ответниците основават отричаното от ищеца право на собственост, след което е изследвал и установил липсата на правопогасяващото възражение за придобивна давност, изтекла след възстановяването на собствеността, на която се е позовала жалбоподателката. Настоящият състав намира и че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба, тъй като основанието и петитума на предявения иск са в съответствие с приетото в т.1 от посоченото ТР по т.д. № 8 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Жалбоподателката извежда въпроса: Тече ли придобивна давност в полза на трето лице-владелец на имота, подлежащ на реституция след одобряване на плана новообразуваните имоти на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, но преди издаване на заповед по § 4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ? Жалбоподателката твърди противоречие на разрешението на въззивния съд с решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 2800 /2018 г., II г.о., с което е прието, че лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато след одобряване на плана на новообразуваните имоти, има възможност да защити правата си чрез предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не би могла да бъде завършена, поради което и от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността спрямо него започва да тече придобивна давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който изцяло или частично попада в имота, за който е признато правото на възстановяване. Посоченото е последният абзац от отговора на правен въпрос в посоченото решение. Настоящият състав намира, че няма противоречие, а точно съответствие с приетото в отговора на правния въпрос в решението, че при действащата редакция на ЗСПЗЗ след измененията с ДВ бр.68 от 30.06.1999 г. възстановяването на собствеността, респ. придобиването й от ползвател, в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на община по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти /ПНИ/. Няма противоречие и с приетото по същество на това решение, че в разглеждания по това дело случай не е имало издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, но имотът е бил индивидуализиран в ПНИ, тъй като е основателно възражението на ответниците по касационната жалба, че по делото е прието, че индивидуализацията на процесния имот е станало със заповед на кмета на община по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, след като с решение на ВАС по адм.д. № 14575 /2013 г. е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу изменението в КККР, извършено след изменение на ПНИ, с което е вписан реституираният на ответниците имот и от тази дата до предявяване на исковата молба не е изтекъл период от десет години. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Искането на ответниците за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 900 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане от С. К. С., е отразено в представения договор за процесуално представителство (л.13). Воден от изложеното съдът