Определение № 355 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 565/2023 г.

Производството е образувано по искова молба за „прогласяване нищожността, респективно за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА“ на арбитражно решение № 56/28.11.2022 г. по арб.д.№ 22013/2022 г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, с което „Автостъкла“ ООД е осъдено да заплати на „Петрич кобра“ ЕООД сумата от 500 000 лв. въз основа на договор за търговско представителство – район Бургас, сключен на 29.08.2022 г. ведно със законната лихва. Исковата молба е предявена от В. Ц. Д., легитимирала се „като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД“, [населено място]. Подробно са изложени факти и обстоятелства, които са определени като обуславящи правния интерес на Д. да предяви исковете в качеството си на съдружник, притежаващ 50 % от капитала на дружеството „Автостъкла“ ООД и като управител, разполагащ с представителна власт по отношение на „Автостъкла“ ООД. С определение № 530/05.07.2023г. по т.д. № 565/2023г. на ВКС, I т.о. е констатирано, че исковата молба е нередовна съгласно чл.127, ал.1, т.2, т.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК. Установено е, че с представеното пълномощно адв.Д. К. е упълномощена от В. Д. „лично и като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД“, като съгласно представеното удостоверение за актуално състояние към 21.11.2022 г. дружеството „Автостъкла“ ООД се представлява от двамата управители – В. Д. и М. Й. само заедно. Според твърденията в исковата молба и след служебна проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че вписването на съвместното представителство от двамата управители е от 23.10.2020г. Производството по т.д.№ 2743/2021 г. по описа на СГС е образувано по искове на М. Й. за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на „Автостъкла“ ООД от 07.12.2021 г., включително и за изключването на Й. като съдружник и за заличаването й като управител. Промяната в представителната власт на дружеството, настъпила от решенията от 07.12.2021 г., не е вписана в ТРРЮЛНЦ. Като е приел, че съобразно направените изявления в исковата молба исковете са предявени от В. Д. като физическо лице, чиито права на съдружник са накърнени с постановеното арбитражно решение, и от „Автостъкла“ ООД чрез единия от двамата управители, осъществяващи само заедно представителство на дружеството, съставът на ВКС е заключил, че представителната власт на адв. К. не е учредена съгласно чл.30, ал.1 ГПК във връзка с чл.141, ал.2 и ал.6 ТЗ и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД. Представителството на „Автостъкла“ ООД се осъществява заедно от двамата управители – В. Д. и М. Й., и не е представено пълномощно и от М. Й. като управител на дружеството за процесуално представителство на адв.К.. Освен това в исковата молба не е посочен начинът на съединение на исковете – за нищожност и за отмяна на арбитражното решение, както и цената им и не е заплатена дължимата държавна такса. Искането за освобождаване от внасянето й е направено само от В. Д. и е представена декларация за имущественото й състояние като физическо лице. Поради което съставът на ВКС е оставил без движение производството по делото и е дал указания на „Автостъкла“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно на адв.Д. К., подала от името на дружеството исковата молба, от което пълномощно да може да се установи учредена в полза на същата представителна власт от управителите на дружеството – В. Ц. Д. и М. Ф. Й., или М. Ф. Й. да потвърди извършените от адв. К. процесуални действия по подаване на исковата молба, или Й. да подпише исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител. Указано е на В. Ц. Д. и „Автостъкла“ ООД и да посочат начина, по който са съединени предявените искове и цената на всеки от тях, както и „Автостъкла“ ООД да представи документ за заплатена държавна такса в размер на 4 % върху посочената цена на исковете. Съобщението до дружеството е редовно връчено на 03.08.2023г., а до В.Д. на 01.08.2023г. С молба от 07.08.2023г. се правят следните уточнения: За М. Й. липсва интерес да приподписва подадената искова молба, тъй като с поредица действия дружества, в които тя и /или нейни роднини са съдружници, са се снабдили с изпълнителни листи въз основа на постановени срещу „Автостъкла“ООД множество арбитражни решения. Излагат се доводи, че съществували множество документи, които удостоверяват пълната ликвидация на дружеството чрез блокиране на дейността му, заобикалянето на закона и преминаването на активите му в дружество, свързано с М. Й.. Поради което ищцата счита, че следва на осн. чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ да се даде приоритет на защита правата на „Автостъкла“ООД и същото да получи ефективни правни средства за защита пред националния съд, като не се отчита начина на представляване на дружеството, предвид липсата на съдействие на втория управител. Съдружникът-ищец също следва да бъде защитен, като му се предоставят ефективни средства за защита с оглед на неговите имуществени права. Настоящият състав на ВКС намира следното: Правото на отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1 ЗМТА е предоставено единствено на лице, което е било конституирано като страна в арбитражното производство и спрямо което е постановено арбитражното решение. В случая последното е постановено по спор между „Автостъкла“ ООД и „Петрич кобра“ ЕООД. Ищцата В. Д. не е страна в същото производство, няма постановено срещу нея решение, съответно тя не е легитимирана да води иск по чл.47, ал.1 ЗМТА. Изходът от спора по процесното арбитражно решение рефлектира върху патримониума на „Автостъкла“ООД, което единствено се явява надлежно процесуалноправно легитимирано да предяви искова молба по чл.47, ал.1 ЗМТА. Качеството съдружник на физическото лице, подало настоящата искова молба, а оттук и правото му на дружествен дял по чл.127 ТЗ, не може пряко да обоснове легитимация за подаване на искова молба за отмяна на арбитражно решение, поради твърдение за спад в стойността на притежавания дял в резултат от това решение. Правото да получи равностойността на дружествения дял възниква при прекратяване участието на съдружника в дружеството, каквато хипотеза ищцата не е заявила, че поддържа с настоящата искова молба и уточнение към нея. Оспореното решение не поражда пряко правни последици за съдружника. Следва да се посочи, че съгласно чл.1 от Протокол 1 към КПЧОС държавата трябва да гарантира в своята национална правна система, че правото на собственост е достатъчно защитено от закона и че са осигурени адекватни средства за защита, при които жертвата на намеса може да потърси възстановяване на нарушените си права, включително, когато е целесъобразно, с искане на обезщетение за всяка претърпяна загуба. На национално ниво са предвидени средства за защита – по чл.142 и чл.145 ТЗ за реализиране на отговорността на управителя и по чл.126 ТЗ за реализиране отговорността на съдружника спрямо дружеството, което евентуално пряко е претърпяло вреда в резултат на твърдените от ищцата поредица от действия – от страна на управителя М. Й. по упълномощаване на Г. Й., сключване от последния на арбитражно споразумение, представителство в арбитражното производство и пр. Съответно производството за непозволено увреждане, насочено срещу евентуално виновно физическо лице, е способ за обезщетяване на претендираните като настъпили вреди от ищцата /така решение от 30.04.2019г. на ЕСПЧ по жалба № 43203/2009г./. Също така недействителните сделки могат да се атакуват от лица с правен интерес, които не са страни по тях. В случаите, в които ЕСПЧ е допуснал жалби за нарушени права на съдружници или акционери е направил съпоставка между правата на съдружника или акционера и правата на дружеството. Разрешенията са, че когато в резултат на мерки или действия е причинена вреда на дружеството, която косвено причинява вреда и на съдружника или акционера (чрез загуба на стойността на дяловете или акциите), дружеството е легитимирано да предприеме действия за защита – Решение по жалба №30417/96, като вредата на съдружника или акционера не е решаващ фактор, но има значение за индивидуалните права – Решение по жалба 508/02. Разгледани са и ситуации, при които не съществува причина да се прави разлика между двете категории права (едноличен собственик на капитала и дружеството). Легимираният ищец по исковете за отмяна на арбитражното решение „Автостъкла“ ООД не е отстранил нередовността на исковата молба според указанията на ВКС – не е представено пълномощно на адв. Д.К., подала от името на дружеството исковата молба, от което пълномощно да може да се установи учредена в полза на същата представителна власт от управителите на дружеството – В. Д. и М. Й., съответно управителят М. Й. не е потвърдила извършените от адв. К. процесуални действия по подаване на исковата молба и не е подписала исковата молба лично или чрез друг упълномощен представител. Правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност по чл.30, ал.1 ГПК във връзка с чл.141, ал.2 и ал.6 ТЗ и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД са императивни. Осъществяването на представителство само съвместно от двамата управители на дружеството (служебна проверка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на търговеца) не допуска процесуално представителство от адвокат, упълномощен от името на дружеството само от единия от управителите или от един от съдружниците. Разгледаната хипотеза в Определение №444/23.07.2015г. по ч.т.д.№ 1206/2015 г. на ВКС, І т.о., относно представителство на дружеството не е идентична с настоящата. В посочената практика на ВКС единият от управителите е насрещна страна в производството, поради което е допуснато представителство на дружеството само от другия управител поради противоречие в интересите на страните. Извод за легитимация на съдружник, който да упражни права на дружеството в производството по отмяна на постановено арбитражно решение, с което е разрешен спор между дружеството и трето лице, не може да се обоснове и от цитираната от ищцата Д. практика на Европейския съд по правата на човека. Принципната позиция на ЕСПЧ, изразена в Решение от 07.06.2012г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика, е, че „никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството“. Според практиката на ЕСПЧ е предоставена легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството при т.нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните от ищцата Д. решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim (решение от 24.10.1995 г.), „Капитал банк“ АД и „КТБ“ АД са свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Изразено е разбирането, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи на дружеството да защитават неговите права както пред ЕСПЧ, така и пред националния съд. В конкретния случай според твърденията в исковата молба невъзможността на дружеството чрез представителите си (съвместно от двамата управители) да сезира националния съд с иск за отмяна на арбитражно решение не произтича от обстоятелства, в резултат на които представителният орган да не може да защити правата на дружеството, а от липсата на изявление от единия от управителите. Това сочи за евентуално съществуване на различни становища между управителите. Конфликтът между лицата, представляващи дружеството е от субективно естество, и не би могъл да се разреши в производство по иск за отмяна на арбитражно решение. Вътрешното право – чл.115 ТЗ, предоставя на съдружниците в ООД право да предвидят в дружествения договор начин на представителство и задължения на управителите във връзка с това, които считат за приложими съобразно сложилите се между тях отношения. Предоставянето на съдружника или на един от управителите, при съвместно представителство на дружество с ограничена отговорност, на право да иска отмяна на арбитражно решение, постановено по отношение на дружеството, би означавало да се поддържа и теза за право на тези лица да обжалват съдебни решения по реда на инстанционния контрол, с което се дерогират правилата за процесуална легитимация и императивните разпоредби за представителството, уредени в ГПК. На следващо място, дружеството „Автостъкла“ ООД не е изпълнило указанията на състава на ВКС да представи документ за заплатена държавна такса, поради което и тази нередовност на исковата молба не е отстранена в определения от съда срок. По изложените съображения производството по исковете за отмяна на арбитражното решение следва да се прекрати. По иска за прогласяване на нищожността на арбитражното решение, определен в молбата от 07.07.2023г. като евентуален: В исковата молба е въведен довод за нищожност на арбитражното решение като постановено по симулативен процес, като изложените твърдения са аналогични с тези по исковете за отмяна, включително по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА относно учредяването на арбитражния съд от лица, които имат сключен договор с „Автостъкла“ ООД, както и относно представителството на ответника по иска – ищец в арбитражното производство. Легитимация за разкриване на симулация на съдебно или арбитражно решение от трето лице, което не е било страна в производството по исковете, има само кредитор на длъжника. Защитата на това трето лице евентуално би се осъществила чрез иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В настоящото производство такъв иск не е предявен, като липсват и твърдения, които да обосновават съществуването на конкретно вземане на ищцата Д. спрямо „Автостъкла“ ООД. Следователно производството по иска за нищожност на арбитражното решение също следва да бъде прекратено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение