Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г.

Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. М. А. И. от гр. Ч. обжалва Решение № 72 от 17.04.2009 г., по гр. възз. д. № 481/2008 г. на С. окръжен съд по извършване на делбата . Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материално-правните норми, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация В. Б.. Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд е потвърдил решение на първата инстанция по извършване делбата на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) на следния недвижим имот - приземен етаж, състоящ се от три стаи, санитарен взел и коридор, съставляващ самостоятелно жилище, втори жилищен етаж състоящ се от кухня, салон, стая, килер, баня и санитарен възел и коридор, също самостоятелно жилище и таван, състоящ се от 4 помещение, коридор и санитарен възел от жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Ч. УПИ VII-98 в кв. 6 по плана на града от 1978 г., на стойност от 114 490 лв. чрез изнасяне имота на публична продан и разпределение на получената цена съответно 1/3 част за В. Б. и 2/3 части за М. И., приемайки че имотът е реално неподеляем при липса на изготвен инвестиционен проект и дадени нови идентификационни номера на обектите като самостоятелни такива. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обоснована с довод, че въпросът за доказателствата и доказателствените средства и тяхното обсъждане при решаване на материално-правния въпрос за поделяемостта на допуснатите до делба обекти по см. на чл. 201 ЗУТ и понятието за "обект" по см. на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ и изборът на законосъобразния способ за извършване на делбата съпоставен с изискванията на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, касаещи индивидуализацията на обектите на правото на собственост с идентификационни номера, получавани съгласно уредена по този закон процедура, поставят нови проблеми, свързани с правилното разрешаване въпросите за делимостта на сграда, етаж или жилище и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост, с оглед възможността да се пристъпи към извършване на делбата чрез способ, при който всеки съделител да има възможност да получи реален дял, налагат преосмисляне на поставения проблем при установената съдебна практика по приложимостта на 39 ЗС и чл. 203 ЗУТ. Установената съдебна практика по приложението на чл. 39 ЗС приема, че поделяемостта на обща жилищна сграда на етажи или отделни части от етажи в самостоятелни делбения дялове, които могат да се използуват самостоятелно, е обусловена от възможността обособяването да се извърши без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградата или етажа, да се извърши при спазване на действащите по време на разделянето строителните правила и норми. Граматическото и систематично тълкуване на тази алинея, в контекста на нормата на ал. 2 на същия чл., налагат извод, че разделянето на една съсобствена жилищна сграда може да се извърши при инвестиционен проект за разделяне/ архитектурна, ЕЛ и ОВ част/ и становище за одобрение или отказ на компетентния административен орган- Главния архитект на общината/ района/. Когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство, то тогава инвестиционен проект не е необходим. С разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР е установено правило, че при съдебна делба, съдът възлага обособените дялове след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон. Тълкувайки разпоредба във вр. с ал. 5, касаеща доброволната делба, може да бъде направен извод, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор. Когато в една жилищна сграда, всеки от обектите-етажи или части от етажи са общи, но се ползват като самостоятелни обекти на правото на собственост, и на всеки от тези обекти е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР, то делбата на всеки от тези обекти може да се самостоятелно т. е. всеки от обектите да се третира като самостоятелен дял в натура. В тези хипотези не е налице необходимост от изслушването на експертиза за разделянето на имота, а само за тяхната пазарна стойност, която да оцени дяловете ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, на дворното място и др. общи помещения. В контекста на изложеното, настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Производството е делбено, във втората фаза по извършване на делбата. С решение по чл. 282, ал. 1 ГПК, между съделителите В. Б. и М. И. е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот - приземен етаж, състоящ се от три стаи, санитарен взел и коридор, съставляващ самостоятелно жилище, втори жилищен етаж състоящ се от кухня, салон, стая, килер, баня и санитарен възел и коридор, също самостоятелно жилище и таван, състоящ се от 4 помещение, коридор и санитарен възел от жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Чепеларе УПИ VII-98 в кв. 6 по плана на града от 1978 г., при права- 2/3 идеални части за първия съделител и 1/3 идеална част за втората съделителка. С обжалваното решение, допуснатият до съдебна делба недвижим имот е изнесен на публична продан, след като решаващият съд е приел, че имота е неподеляем. Изводите на съда са неправилни. Разпоредбата на чл. 39 ЗС във вр. с чл. 203 ЗУТ е приложена неточно. Данните по делото сочат, че фактически извод на делбения съд за поделяемост на съсобствената жилищна сграда е необоснован, непочиващ нито на доказателствата по делото, нито на нормите на закона, който са изцяло пренебрегнати. Налице са били основания за обособяване на два реални дяла в делбения процес, с оглед на съществуващите, допуснати до съдебна делба самостоятелни обекти в етажната собственост. В тази насока основателен е доводът на касаторката, че обжалваното решение не е съобразено с доказателствата по делото и е налице нарушение на материалния закон, който обуславят отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за извършване на делбата чрез реални разпределение на дяловете между съделителите, съобразени с легалната дифиниция на закона на самостоятелен обект според § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ след като бъде изслушана експертиза в тази насока, която да даде заключение и за стойността на всеки дял, на която база да се извърши и стойностното уравнения между съделителите, с оглед на притежаваните права в ликвидираната съсобственост. При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да съобрази, че до делба е допусната сграда, а самостоятелни обекта в сградата в режим на етажна собственост и при наличие на самостоятелни обекти за всеки един от съделителите, следва да бъде реализирана целта на делбения процес всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия