Определение № 437 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1033 /21.01.2015г. на Върховния административен съд чрез пълномощника М. М. С. срещу определение № VI- 55 /08.01.2015г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 2160/2014 г., с което е отменено прекратително определение № 8828/07.11.2014 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 5349/2014 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо ВАС като процесуален субституент на държавата по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно с довода, че е нарушен материалния закон, в частност чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ поради това, че Върховният административен съд като съд потвърдил ПАМ за задържане не може да бъде процесуален субституент на държавата по иск с посоченото правно основание, както и че национален съд не може в рамките на производство за търсене на обезщетение за вреди срещу Държавата от влязъл в сила съдебен акт, който не е отменен, да се произнася по неговата законосъобразност по повод оплакване за нарушаване на чл. 5, § 1 и §-§ 2-4 КЗПЧОС. Твърди, че такъв иск е допустим само ако съответната мярка задържане под стража е отменена по съответния ред като незаконна. В отделно изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК формулира четири правни въпроса, за които счита, че са обусловили решаващата воля на въззивния съд и за които навежда специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Ответникът по жалбата М. С. С. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, лично, е подал писмен отговор, с който оспорва нейната основателност. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира жалбата за редовна, подадена в преклузивния срок, от лице с активна процесуална легитимация, но за процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК на самостоятелно обжалване в отделно производство подлежат две категории определения- тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези за които законът изрично е посочил, че подлежат на обжалване. Атакуваното тук определение не попада в нито една от посочените две категории. С него се отменя прекратително спрямо един от ответниците определение на първоинстанционния съд и делото му се връща за продължаване на съдопроизводствените действия, така то не е преграждащо развитието на процеса. От друга страна нито в ЗОДОВ като специален закон, нито в ГПК е посочено, че то подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Като определение по движението на делото, проверка върху неговата законосъобразност може да бъде осъществена при обжалване на решението като акт по съществото на спора. Предвид, че жалбата е процесуално недопустима, тя следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. При този изход на делото поисканите от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IV – то г.о.,