Решение № 8618 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12431/2014 г.

Решение № 8618 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12431/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Албена Атанасова Кирова - изпълняващ директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и Сали Мехмедов Табаков от гр. Дулово и с посочен съдебен адрес в гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Ваня Колева срещу решение № 1934/28.07.2014 г. постановено по адм. дело № 3003/2013 г. по описа на Варненския административен съд. Албена Атанасова Кирова в качеството й на изпълняващ директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 191201561/14.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 286/26.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените на Сали Мехмедов Табаков данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2005 г. - главницата в размера над 14 245,44 лв. и лихвите над 11 872,35 лв.; за 2006 г. - главницата в размера над 15 133,09 лв. и лихвите над 10 595,50 лв.; за 2007 г. - главницата в размера над 6 630,36 лв. и лихвите над 3 714,09 лв. и за 2009 г. - главницата в размера над 14 511,81 лв. и лихвите над 4 299,51 лв. В касационната жалба не се сочат конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е изключил от разходната част разходите за придобиване на вещи, предвид че са налице доказателства за съвместен принос между съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) и чл. 21, ал. 3 СК. Според касатора по отношение на разходите за злато и др. благородни метали и компютърна техника са разходи за луксозни стоки и не са разходи за нуждите на семейството. Развити са доводи в касационната жалба какво представляват луксозните стоки и какви нужди задоволяват те. Неправилно според касатора съдът е приел, че неоснователно в разходната част на паричните баланси на лицето са включени разходи за лични вноски по фонд ДЗПО, ДОО и НЗОК и внесени такива през периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. с оглед на това, че в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства, че те са заплатени именно от Сали Табаков, независимо, че това са вноски, заплатени именно от него като самоосигуряващо лице. Твърди се от касатора, че в хода на съдебното производство не е оборима презумпцията на чл. 15, ал. 2 ДОПК, според която данъци и задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат платени от него от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани. В тази връзка се сочи, че в тежест на лицето е да обори законовата презумпция, а не както неправилно е приел съдът - от приходните органи. Във връзка с чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации се считат за верни до доказване на противното, поради което касаторът счита, че тежестта за доказване на тези констатации пада върху ревизираното лице, в какъвто смисъл е и цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВАС - решения по адм. дела № 8604/2007 г.; № 9360/2007 г.; № 9916/2007 г.; № 10029/2007 г.; № 12534/2007 г. и № 977/2007 г. Оплаквания са изложени и относно приетото от съда, че не е следвало да се прилага методът, по който към всеки един момент през годината се установява недостиг на парични средства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата на Сали Мехмедов Табаков срещу ревизионния акт в същите части, както и се претендират разноски в пълния им размер. Ответникът по тази касационна жалба Сали Мехмедов Табаков от гр. Дулово и с посочен съдебен адрес в гр. Варна я оспорва. Сали Мехмедов Табаков от гр. Дулово и с посочен съдебен адрес в гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Ваня Колева оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 191201561/14.03.2013 г. за определените на Сали Мехмедов Табаков данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ - частично за данъчни периоди на 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г. и изцяло за 20008 г. Обжалва и решението и в частта за присъденото в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 502,48 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил подробни оплаквания срещу съдебното решение, с което е прието, че ревизионният доклад и ревизионният акт са валидни, а не нищожни, тъй като не е установено оправомощаването от изпълнителния директор на НАП с права по чл. 10, ал. 8 ЗНАП, а представената по делото заповед № ЗЦУ-129/27.01.2010 г. е издадена на основание чл. 10, ал. 1 ЗНАП и от съдържанието й не можело да се направи извод, че е налице оправомощаване - делегиране на правомощия по ал. 8 на същата разпоредба на заместник изпълнителния директор, както е приел в решението си съда. Сочат се оплаквания, че съдът не е обсъдил направените в жалбата възражения срещу допуснатите процесуални нарушения в ревизионното производство, а лаконично е приел, че в ревизионното производство правилата на чл. 122, ал. 1 ДОПК са спазени, вкл. и че уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е надлежно изготвено и връчено на ревизираното лице. Касаторът излага несъгласие и с приетото от съда относно съставения протокол във връзка с извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), че тя не обвързва ревизиращите органи и съда. Противоречиви според касатора са мотивите на съдебното решение относно установяването на началното салдо към началото на ревизирания период - 1.01.2005 г. По отношение на заемните средства, излага се оплакване, че не почива на доказателства по делото изводът на съда, че от страна на касатора не са представени договор, разписка или друг документ, удостоверяващи предаването на заетата сума от 15 000 лв. на "Джеми" ООД, с която е захранена сметката му, представляваща върнат заем с лихви. Излага и оплаквания за невключените в паричния баланс като доходи парични средства, изплатени във връзка с командироването му в Турция от "Джеми" ООД. Касаторът не е съгласен и с включването в баланса на разходи за личните му пътувания до Турция и определянето им по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Несъгласие е изразено в касационната жалба и относно незачитане на изплатените според касатора суми, вписани в РКО за печалби от "Ел Джи Ес-99" ООД за периода 6.01.2007 г. - 9.01.2007 г., както и че не било съобразено от съда извлечението от банковата сметка в "Пощенска банка" АД, че всички изтеглени суми на посочената дата са намерили изражение в приходната част на баланса. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в депозираното по делото писмено становище на адв. Колева, която в съдебно заседание поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. Първоинстанционният съд е отменил частично ревизионния акт за определените на Сали Мехмедов Табаков данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2005 г. - главницата в размера над 14 245,44 лв. и лихвите над 11 872,35 лв.; за 2006 г. - главницата в размера над 15 133,09 лв. и лихвите над 10 595,50 лв.; за 2007 г. - главницата в размера над 6 630,36 лв. и лихвите над 3 714,09 лв. и за 2009 г. - главницата в размера над 14 511,81 лв. и лихвите над 4 299,51 лв., като е приел, че приходните органи не е следвало да определят данъчната основа за облагане за посочените ревизирани години като сбор от установени моментни отрицателни салда. Този извод съдът е подкрепил с разпоредбите на чл. 15 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 ЗДДФЛ, които сочат, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т.е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. Според съда този принцип не е спазен от ревизиращите органи, тъй като видно от балансите за посочените ревизирани години, при всяко получаване и разходване на суми са формирани моментни салда, като основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК и е приет общият от тях сбор на отрицателните салда. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС - решения по адм. дела № 15189/2008 г., № 1814/2010 г., № 2981/2012 г., № 5486/2012 г. и № 12402/2013 г. Прието е от съда, че е налице и друго нарушение при определяне на годишна основа за облагане, тъй като органите по приходите са формирали обща данъчна основа за облагане като сбор от основата по чл. 122 ДОПК и основата за доходи от трудови и извънтрудови правоотношения, като не е съобразено, че спецификата на ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124 ДОПК изключва формирането на съставна данъчна основа по чл. 15, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 ЗДДФЛ и аргумент за това според съда е изричното посочване в чл. 122, ал. 2, т. 8 ДОПК на брутните приходи/доходи, като обстоятелство от значение за определяне на данъчната основа - налице е позоваване отново на практика на ВАС по адм. дела № 384/2013 г. и № 15232/2012 г., както и на заключение на съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото. Според съда не са събрани доказателства от приходните органи, оборващи презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) и чл. 21, ал. 3 СК, поради което разходите за придобиване на вещи злато и др. благородни метали и компютърна техника следва да се поделят между двамата съпрузи. В съдебното решение се съдържат мотиви относно това, че от разходната част следва да се изключат разходите за задължителни осигурителни вноски, тъй като не са събрани доказателства, че те са внесени именно от ревизираното лице. Според съда липсват каквито и да било доказателства разходите за тези вноски да са извършени от Сали Табаков в брой или по банкова сметка, за да участват в разходната част на баланса и затова ги е изключил. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че в хода на ревизията е установено, че лицето освен доходи от трудови възнаграждения, Табаков е декларирал и доходи от управление и контрол, както и доходи от извънтрудови възнаграждения, за които са удържани осигурителни вноски. Решението в посочените обжалвани части е правилно постановено. Приходните органи с ревизионния акт са определили следните данъчни задължения на Сали Табаков общо в размер на 92 661,83 лв. и лихви - 53 593,89 лв., както следва: за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. главница в размер на 15 246,54 лв. и лихви - 12 706,78 лв. и за 2006 г. главница в размер на 16 368,41 лв. и лихви - 11 554,68 лв.; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 40 036,57 лв. и лихви - 22 427,32 лв.; за 2008 г. главница в размер на 6 015,75 лв. и лихви - 2 462,54 лв. и за 2009 г. главница в размер на 14 994,55 лв. и лихви - 4 442,54 лв. Данъчната основа за доходите на физическите лица законодателят е регламентирал, че се определя на годишна основа, както и данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък. Затова настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното от първоинстанционния съд, че неправилно е определена данъчната основа за облагане, като в паричния поток, съставен на Табаков недостигът на парични средства е установен за определени месеци от годината, а не на годишна база. Изрично в чл. 13, чл. 14 и чл. 15 ЗОДФЛ (отм.), както и в чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ законодателят е посочил, че облагаемата данъчна основа е годишна поради това, че данъчната година обхваща календарната година и затова и данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък. Макар, че данъчната основа се определя по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, то както тя, така и данъкът са годишни. В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно приходните органи са изчислявали недостига на парични средства помесечно, а не на годишна основа, тъй като съгласно материалния закон данъчния период и облагането са годишни. Поради това съдът правилно е изменил ревизионния акт за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г., като законосъобразно определил данъчната основа за облагане доходите на Сали Табаков с превишението на разходите над доходите на годишна основа. Законосъобразни са изводите на съда, че неправилно е формирана обща съставна годишна данъчна основа - основата по чл. 122, ал. 2 ДОПК и чл. 15 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 ЗДДФЛ, като тя неправилно е съставена от приходните органи като сбор от установения недостиг и доходите от трудови и извънтрудови правоотношения. След като ревизията се извършва по специалния ред чрез облагане по аналог, като в случая основанието е по чл. 122, ал. 1, 7 ДОПК, то данъчната основа за облагане с подоходен данък е недостигът на годишна основа, който се формира като превишение на разходите над доходите. Доходите от трудови и извънтрудови правоотношения участват в паричния поток, както е и в настоящия случай, но не формират отделна съставна данъчна основа между особения ред съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК и основата, която се формира по съответния материален данъчен закон - ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в случаите, когато ревизията не се извършва по специалния ред. Относно оплакването, че съдът не е следвало да включва в разходната част на паричния поток на ревизираното лице тези за злато през 2005 г., 2006 г. и 2007 г., както и за закупена компютърна техника (2006 г.) като СИО, то е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 25 СК (отм.), според който разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. Законодателят не е дефинирал общо какви разходи се включват за задоволяване нуждите на семейството, тъй като за всяко семейство те са различни, в зависимост от стандарта на живот. Доводите на касационния жалбоподател, свързани с изтъкнатото от него различие между луксозни стоки и стоки от първа необходимост е неоснователно. След като не се оспорва от приходната администрация, че са направени разходи за придобиване н злато и компютърна техника, няма пречка тези разходи да се включат в паричния поток, като направени за нуждите на семейството, поради което правилно съдът ги е включил в размер 1/2 при режим на СИО. Оплакването, че съдът е изключил от разходната част на баланса разходите за лични вноски по фонд ДЗПО, ДОО и НЗОК и внесените такива за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г., също е неоснователно. Не се оспорва от този касационен жалбоподател, че е установено по делото, че Сали Табаков освен доходи от трудови възнаграждения е получавал и доходи от управление и контрол, както и доходи от извънтрудови възнаграждения. При така установеното по делото, законосъобразни са изводите на съда, че не следва да се включват в данъчната основа разходите за задължителни осигурителни вноски, като внесени от Сали Табаков, тъй като в тази част констатациите на приходните органи са необосновани и в такъв случай не може да се вменява в тежест на ревизираното лице по чл. 124, ал. 2 ДОПК да опровергава необосновани констатации. Предвид гореизложеното в тези обжалвани части при постановяване на съдебното решение не са допуснати сочените от касатора директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Варна нарушения, поради което решението в тези части като правилно постановено следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на Сали Мехмедов Табаков. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт, който е оспорен от Табаков е валиден, а не нищожен, каквито са възраженията в жалбата, тъй като е издаден от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Съдът се е позовал на постановление на Окръжна прокуратура - гр. Силистра за извършване на ревизия на физическото лице и на заповед № ЗЦУ-129/27.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 2 ЗНАП и в която изрично е посочено, че в заповедта за възлагане на ревизията на Табаков следва да бъдат включени Милена Ферещанова - ръководител на екип и Стоян Коприваров и Тотка Узунова. Според съда именно в изпълнение на тази заповед е издадена и заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) № 1201561/25.04.2012 г., издадена от началник отдел "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна и с която посочените три лица са оправомощени да извършат ревизията на Табаков. Установено е от съда, че Милена Ферещанова - ръководител на екип, и Стоян Коприваров са командировани от ТД на НАП - гр. София в ТД на НАП - гр. Варна и това е съобразено с разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Според съда представените командировъчни заповеди отговарят на изискванията на чл. 9 и чл. 10 от Наредбата за командировките в страната и са автентични и истински официални документи, които не са оспорени от жалбоподателя. В този смисъл съдът е направил извод, че ревизионният акт не е нищожен, като се е позовал на решение по адм. дело № 9534/2012 г. на ВАС. Съдът не е възприел възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приобщаването в хода на ревизията на банкови документи за движение на сметките на Сали Табаков, събрани в хода на досъдебното производство на ОП - Силистра. Този извод на съда е обоснован с това, че материалите по прокурорската преписка са предадени с приемателно-предавателен протокол, а впоследствие от ТД на НАП - гр. Варна, офис - Силистра са изпратени на ревизиращия екип, а материалите от предходното ревизионно производство са надлежно приобщени с протокол № 1201561/9.07.2012 г. Относно установяване размера на началното салдо към 1.01.2005 г. първоинстанционният съд е приел, че не следва да се приема размера на крайното салдо от 3 134,23 лв., установено с протокол за ПУФО № 1109383/26.08.2011 г. Съдът е обосновал този си извод с обстоятелството, че този баланс е изготвен изцяло по твърдения на лицето, без да са събирани каквито и да било доказателства дали действително е разполагало с посочената сума е затова констатациите в протокола за ПУФО и доклада към него не са възприети от съда и е счел, че не обвързват нито него, нито ревизиращият екип. За неоснователно е прието и твърдението на Сали Табаков, че към 1.01.2005 г. е имал налични 40 000 щатски долара и 20 000 лв. от проведените в Турция и България сватбени тържества. От събраните за установяване на тези обстоятелства гласни доказателства, съдът е приел, че показанията на свидетелите са логични и непротиворечиви, но в същото време е счел, че не са представени никакви доказателства получените в Турция валута и злато да са внесени впоследствие в България, както и че не може със свидетелски показания да са установи наличните пари към 1.01.2005 г. Съдът в тази връзка се позовава и на свидетелските показания на Зейра Османова - майка на съпругата на жалбоподателя, която е заявила, че с парите, получени на сватбата, младоженците са си купили жилище през 2001 г. или 2002 г. Относно твърдението на жалбоподателя за предаване на заетата сума от 15 000 лв. на "Джеми" ООД, съдът е изложил мотиви, че не са представени доказателства - договор, разписка или друг документ, които да удостоверяват предаването на сумата. От друга страна съдът не е признал и, че сумата със сумата от 16 000 е захранена сметката на Табакови и че това е по повод връщането на заема от 15 000 лв., заедно с лихвата. Съдът е приел за правилно включването на сумата от 16 000 лв., тъй като от доказателствата било установено, че на 04.03.2009 г. Зехир Мерт е внесъл по сметката на Табаков процесната сума, но не е приел, че тя е относно върнат заем, тъй като не били представени доказателства за сключването на договор за заем и доказателства за предаване на заемната сума. В този смисъл съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че се касае за получен доход (друг доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ), който е облагаем. Относно изплатените на Сали Табаков суми за командировъчни за командировката му до Турция от "Джеми" ООД съдът е посочил РКО № 28/31.05.2007 г., РКО № 21/07.03.2007 г., РКО № 18/23.03.2006 г., РКО № 12/20.11.2005 г. и РКО № 46/18.06.2005 г., като се е позовал на чл. 37, ал. 2 и 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приемайки че средствата са целево изразходвани. Относно пътуванията на Табаков до Турция извън командировките му съдът че касаторът не е представил доказателства за извършените в тази връзка разходи за пребиваването си там. Затова е възприето взетия от приходните органи усреднен критерий за размера на разходите в чужбина по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и той според съда кореспондира с облагането по аналог, като в контекста на чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК органите по приходите са намерили най-точния за случая обичаен размер на разходите. За твърденията на жалбоподателя, че са му изплатени печалби на игрален автомат от "Ел Джи Ес-99" ООД, съдът се е позовал на месечните отчети, които съответстват на представените РКО, но е приел, че те не удостоверяват по достоверен начин получени суми в брой и правилно приходните органи не са ги съобразили като разполагаеми в баланса. За твърденията на жалбоподателя, че при плащанията с карта на ПОС-терминал в казина в страната, реално е получавал пари в брой съдът е посочил само сумата от 400 лв. за 2006 г., която е съобразена от приходните органи като изтеглена в брой, а също и за сумата от 200 лв. за 2008 г. и тези суми са намерили отражение в приходната част на баланса. За останалите суми съдът не е възприел тезата на жалбоподателя, че посочените в РКО суми са изплатени в брой, тъй като не е установено, че срещу посочената банкова операция е получавал от казината пари в брой, които не са свързани със залагания или друго участие в хазартни игри. Този извод съдът е приел, че не се променя от представеното писмо от "Актив-БГ" АД, в което принципно се разяснявала процедурата по приемане на залози и участието в хазартните игри, организирани в казиното на това дружество. Относно твърденията на жалбоподателя, че неправилно приходните органи са включвали в разходната част на балансите на захранвания по сметки, които според банковите извлечения не са извършвани, решаващият съд е приел, че от изготвените баланси на ревизираното лице са отразени суми, с които то лично и чрез трети лица е захранвало банковите си сметки. Съдът е установил, че след съпоставка на сумите, отразени в балансите и приобщените към материалите на ревизията банкови извлечения и платежни нареждания, се установява, че отразените в балансите суми съответстват на данните от банковите извлечения и платежните нареждания, намиращи се в преписката, посочени в решението на съда в таблиците за изготвените от ревизията баланси. Отразено е в съдебното решение, че с молба от 1.11.2013 г. жалбоподателят е оспорил разходите за захранване на сметките му само за 2004 г. и 2007 г. За 2004 г. според съда при установяване на нулево салдо към 1.01.2005 г. възражението за разходите за посочената година е ирелевантно. За 2007 г. за сумите 2 110 лв. и 1 150 лв. съдът се е съобразил с извлечението от "Първа Инвестиционна Банка" АД, от което се установява, че на датите 28.08.2007 г. и 15.09.2007 г. са регистрирани вноски на каса с горепосочените суми с основание "захранване на сметка" с вносител Сали Табаков. Следва да се отбележи, че за ревизираната 2008 г. съдът е установил по-големи задължения (18 454,43 лв. и лихви - 7 554,25 лв.) от тези с ревизионния акт, но поради забраната на чл. 160, ал. 5 ДОПК се е съобразил с установените данъчни задължения за тази година от ревизията в размер на 6 015,75 лв. и лихви 2 462,54 лв. Решението в посочените обжалвани части е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради превишение на разходите над доходите. Ревизията е започнала във връзка с постановление от 24.02.2011 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Силистра, който я е възложил поради наличие на данни за извършено данъчно престъпление. Правомощието на прокурора за възлагане извършването на ревизия произтича от разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт. По делото е представено и постановление от 28.11.2012 г. на окръжния прокурор на гр. Силистра, с което е прекратено наказателното производство срещу Сали Табаков, но това не се е отразило на допустимостта на ревизията и постановения вследствие на нея ревизионен акт, оспорен пред първоинстанционния съд. Това е така, защото прекратеното наказателно производство не е пречка да се проведе ревизионно такова и установеното от органите на прокуратурата, че не е налице деяние, което да съставлява престъпление, не е равнозначно на липсата на превишение на разходите на доходите, което е основание да се извърши облагане по специалния ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, т.е. по аналог. В този смисъл оплакването в касационната жалба относно посоченото обстоятелство е неоснователно. Относно оплакването, че неправилно съдът не е приел ревизионният акт за нищожен, то е неоснователно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП определя компетентността на изпълнителния директор на НАП или на оправомощен от него орган, които да наредят служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция. В случая като компетентни органи, които да извършат ревизията са определени Милена Ферещанова - ръководител на екип и Стоян Коприваров, които са командировани от ТД на НАП - гр. София в ТД на НАП - гр. Варна. Това правомощие на изпълнителния директор, респ. в случая на оправомощения орган - директорът на ТД на НАП - гр. София, както се посочи произтича от закона, поради което правилно съдът е приел, че посочените органи по приходите са били компетентни да извършат ревизията на Сали Табаков. На същите са били издадени командировъчни заповеди, отговарящи на изискванията на Наредбата за командировките в страната и както правилно е приел и решаващият съд представляват официални документи, които не са били оспорени от жалбоподателя. Заповеди № РД-03-6088/24.08.2011 г. и № РД-03-6089/24.08.2011 г. на директор на ТД на НАП са издадени именно в изпълнение на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, макар изрично тази разпоредба да не е вписана в тях. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че ревизионният акт не е нищожен и правилно е разгледал спора по същество. Не е основателно и оплакването, че съдът не е установил нарушения от приходните органи по време на ревизията, свързани с връчения образец от декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, който е бил за юридически, а не за физически лица. Попълването на този образец декларация по чл. 124, ал. 3ДОПК не е основание да се приеме, че е налице съществен порок на ревизионното производство, което да бъде самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Касационният жалбоподател е имал процесуална възможност да удостовери чрез доказателства и доказателствени средства по реда на ДОПК всички негови твърдения, предвид че съдът е съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК и не е в правомощията му да отмени акта на процесуално основание, а е длъжен да постанови решение по съществото на спора. Относно оплакванията за размера на началното салдо: Началното салдо представлява всички суми, които са били на разположение на ревизираното лице към началото на ревизирания период и с които той е могъл да посреща своите разходи. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е възприел констатациите на приходните органи, както и не е възприел посоченото начално салдо в изготвения протокол от ПУФО, тъй като наистина размерът на това салдо от 66 914,40 лв. е определен изцяло от твърденията на касатора, без да са събирани доказателства при проверката. Затова и съдът не е обвързан от предходни проверки и установените размери при тях на началното салдо. За твърденията на Сали Табаков, че е получил общо 40 000 щатски долара и 20 000 лв. от сватбени тържества в Турция и България, правилно съдът е приел, че не е доказано такива суми да са били налични към 1.01.2005 г. - началото на ревизиращия период. Съдът е изложил законосъобразни мотиви, с които възприема показанията на разпитаните свидетели, но в същото време правилно се позовава на показанията на Зейра Османова - майка на съпругата на жалбоподателя Джемиле Табакова, която е пояснила пред съда, че събраните от сватбата пари са били използвани от младоженците за закупуване на жилище през 2001 г. или 2002 г. При това положение процесните суми правилно ревизиращите органи не са включили в началното салдо, тъй като както се посочи за начално салдо не се включват всички получени суми преди ревизирания период, а само тези, които са останали налични към този начален момент. Като е приел определеният от ревизията размер на началното салдо, първоинстанционният съд не е извършил нарушение, каквито са оплакванията в тази насока в касационната жалба. За оплакването на касатора, че неправилно съдът е възприел установеното от приходните органи включване в разходната част за 2009 г. на сумата от 15 000 лв., внесена от Сали Табаков на 27.04.2009 г. на основание "захранване на сметка", то е неоснователно. Правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото (извлечения от банкови сметки в ПИБ и РКО и счетоводни документи от "Джеми" ООД) не е установено по несъмнен начин, че се касае за предоставен заем на "Джеми" ООД с оглед на това, че при захранване на сметката Табаков е посочил "продажба на МПС", а не предоставяне на заем на "Джеми" ООД. При така установеното сумата от 15 000 лв. правилно е отнесена към разходната част. За сумата от 16 000 лв., с която е захранена сметката на Табаков законосъобразни са изводите на съда, че се касае за друг доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който е облагаем и тази сума не е доказана, че е вследствие на върнат заем от "Джеми" ООД на Табаков. По отношение на изплатените командировъчни разходи по повод командировката на Табаков в Турция от "Джеми" ООД съдът правилно се е съобразил с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като се е позовал на чл. 37, ал. 2 и 3, според които квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел, а ако квартирните разходи са по-ниски от полагащите се по норматив, разликата се възстановява на ведомството или предприятието, а когато командированото лице разходва по-голяма сума от полагащите му се квартирни пари, разликата остава за сметка на дневните му пари. Поради това, правилно съдът не е приел изцяло посочените разходи за командировки по представените по делото РКО през 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Неправилно касаторът излага доводи, че необосновано съдът е приел относно невключените в паричния поток като доход парични средства, изплатени на ревизираното лице за командировките му в Турция, тъй като оставането на определени суми, които не са изразходвани по време на командировките е следвало да се докаже по безспорен начин от Табаков. Относно разходите за личните пътувания на ревизираното лице в Турция, неоснователно е оплакването на Сали Табаков, че не е следвало да се използва Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, тъй като лицето не е представило доказателства за действително извършени разходи по време на тези пътувания. Предвид, че облагането е по аналог, няма друг подходящ такъв, освен цитираната Наредба. Обстоятелството, че братът и сестрата на касатора живеят в Турция не е доказано по несъмнен начин, поради което обосновано е възприет усреднения критерий за обичайни размер на разходите при такива пътувания в случаите, като процесния, при които не са ангажирани доказателства за действително извършените разходи. За твърденията на касационния жалбоподател, че са му били изплатени сумите по РКО за печалби от "Ел Джи Ес-99" ООД през месец януари 2007 г., същият не е установил причините за несъответствието между месечните и дневните отчети за изплатени печалби от игралния автомат в казино "Венеция" в размер на 100 000 лв. Съдът подробно е обсъдил всички доказателства в тази насока и е изследвал данните в посочените отчети. От една страна е установено разсрочване на части на печалбите, както и че печалба от 100 000 лв. на името на Сали Табаков не е регистрирана. Относно представените РКО, те представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и не установяват изплащане на сумите, за които касаторът твърди, че е получил от посоченото по-горе дружество. Правилно съдът се е позовал и на Закона за хазарта, според който при по-големи от 3 000 лв. печалби те се превеждат по банков път, като по този начин недоказано е останало твърдението на Сали Табаков, че на 6.01.2007 г. му е изплатена в брой печалба от 100 000 лв. В този смисъл мотивите на съда, подкрепящи констатациите на ревизионния акт са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. По оплакванията на Сали Табаков относно несъобразяването от съда с извлечението от банковата му сметка в "Пощенска банка" АД, правилно съдът е преценил доказателствата по делото и е приел, че сумата от 400 лв., за която касаторът твърди, че е изтеглил от банкомат, е взета предвид от ревизиращите органи и тази сума е включена в приходната част от баланса. Същото се отнася и за сумата от 200 лв., както и за 563,63 лв. като получена от "Градски транспорт". За твърдението на Табаков, че изтеглил от "Пощенска банка" АД сумата от 5 903,68 лв., правилно е отчетено от съда, че с тази сума е извършено плащане, като за това е налично по делото извлечение от златна кредитна карта "Американ Експрес". Съдът обосновано е приел, обосновавайки се с представените по делото банкови извлечения от сметките на касационния жалбоподател в "Обединена българска банка" АД и "Първа инвестиционна банка" АД и за картови плащания чрез дебитна карта, което доказва, че са осъществени разплащания, а не тегления на суми, които да са на разположение като налични парични средства. В тежест на ревизираното лице съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, а не както то твърди на приходните органи, е било да установи, че с дебитна карта е извършвал тегления на суми в брой, а не плащания, както е установено от съда съобразно представените доказателства по делото. Твърдението на касатора почива на предположение, като се позовава на писмо от "Актив-БГ" АД, от което не се изключвала възможността процесните суми да са получени в брой. Включването на суми в приходната или в разходната част на баланса изисква безспорни доказателства, а не предположения, на които се позовава касатора чрез писмото от "Актив-БГ" АД. Предвид гореизложеното касационната жалба на Сали Табаков е неоснователна, като в тази обжалвана част съдът не е допуснал сочените нарушения, които да водят до отмяната му. Поради изложеното решението в обжалваните от Сали Табаков части като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По разноските: На Сали Табаков следва да се присъдят разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 5 лв. за внесена държавна такса. Неоснователно е искането за разноски за двете съдебни инстанции, тъй като първоинстанционният съд е присъдил разноските по компенсация и с оглед на това, че с настоящето решение не се променя резултата, то не се дължат и разноски, извън посочения размер за държавна такса за Върховния административен съд. Юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОДОП" - гр. Варна не се дължи, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,