Определение № 4090 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3295/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Т. Димитров от [населено място], общ. Ботевград, Софийска област, чрез процесуалния му представител адв. Накова, против определение № 203 от 16.02.2024г., постановено по адм. дело № 953/2023г. по описа на Административен съд София – област /АССО/, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалбата му срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Горна Малина по заявление за издаване на удостоверение за търпимост с вх. № 94.00 – 34 от 01.04.2022г. и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че нормата на чл. 213 ЗУТ, актовете, по която се оспорват в 14 дневен срок съгласно чл. 215 ал. 4 ЗУТ, касае издадените по реда на ЗУТ индивидуални административни актове и изричните отказа за издаването на такива, но не и мълчаливите откази за издаването на актове по ЗУТ. Посочва, че за неуредените в ЗУТ въпроси, какъвто е мълчаливият отказ, субсидиарно се прилагат общите правила по АПК и в частност относно сроковете за оспорване на мълчалив отказ общите правила по чл. 149 ал. 2 АПК, а именно едни месец от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. Поради това твърди, че е неправилен извода на съда за просрочие на жалбата, като напротив навежда съображения, че същата е подадена в законоустановения срок. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде произнесен акт по съществото на спора. Ответникът Главният архитект на община Горна Малина не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, както и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССО е приел от фактическа страна, че с решение № 1165 от 15.11.2022г. по адм.д. № 488/2022г. на АССО е прогласена нищожността на писмо изх. № 94.00 – 34 от 27.04.2022г. на кмета на община Горна Малина и преписката по заявлението на Т. Димитров за издаване на удостоверение за търпимост е изпратена на компетентния за това административен орган главния архитект на община Горна Малина. Посочил е, че от издадено съдебно удостоверение по адм.д. № 488/2022г. на АССО е видно, че решението по делото е връчено на главния архитект на община Горна Малина на 09.05.2023г. Посочил е и че от доказателствата е видно, че съдебното удостоворение, удостоверяващо връчването на решението на главния архитект на община Горна Малина е доведено до знанието чрез връчване на пълномощника на жалбоподателя на 28.06.2023г., което съдът е установил при направена служебна проверка. Приел е, че съгласно специалните разпоредби на ЗУТ оспорването на актовете по чл. 213 ЗУТ, а именно издадените иднивидуални административни актове по този закон, като и отказите за издаването им – изрични или мълчаливи – подлежат на обжалване в 14 дневен срок от узнаването им, като този срок е специален пред общата разпоредба на чл. 149 ал. 2 АПК, предвиждаща едномесечен срок за оспорване на мълчалив отказ за издаване на административен акт. Поради това е приел, че дори да се вземе предвид, че жалбоподателят е узнал за изпратената преписка на главния архитект на община Горна Малина на дата 26.06.2023г., както самият той е посочил в молба от 08.09.2023г., то срокът за подаване на жалба срещу мълчаливият отказ е изтекъл на 10.07.2023г. или на 12.07.2023г., ако се счете, че жалбоподателят е узнал на 28.06.2023г., което съдът е приел, че се установява от направена служебна справка по адм.д. № 488/2022г. Поради това е достигнал до извод, че подадената на 21.07.2023г. жалба срещу мълчалив отказ, е подадена след изтичане на специалния 14 дневен срок по ЗУТ за оспорване, включително на мълчалив отказ, поради което е просрочена, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Правилно съдът е посочил, че мълчаливият отказ за издаване на административен акт по ЗУТ подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ – 14 дневен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Правилно съдът е посочил, че този срок е специален за оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУТ, каквито се явяват както изричните, така и мълчаливите откази, от което следва дерогиране на общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК. Както беше посочено 14 дневният срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ започва да тече от изтичането на срокът за произнасяне на административния орган. В случая производството е образувано по подадено заявление с искане за издаване на удостоверение за търпимост по реда на § 16 ПР на ЗУТ или § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. От доказателствата се установява, че решението по адм.д. № 488/2022г. на АССО, с което административната преписка с указания за произнасяне по заявлението на Т. Димитров е изпратена на компетентния орган – главния архитект на община Горна Малина, е получено от него на 09.05.2023г., като от този момент е започнал да тече срокът за произнасяне на компетентния административен орган. Отказът – изричен или мълчалив за издаване на удостоверение за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 ЗУТ, като в нормите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е уредена процедура и срокове за издаване на удостоверението. Ето защо, приложима е общата разпоредба на чл. 57, ал. 5 АПК, тъй като за издаването на удостоверение за търпимост е необходимо събиране на доказателства относно съществени за произнасянето на административния орган обстоятелства - време на извършване на строежа, съответствието му с нормативните изисквания, респективно допустимостта му по действащите към времето на извършването му устройствени планове и нормативи, или по сега действащите такива, т.е. срокът за произнасяне на административния орган е до един месец от започване на производството /В този смисъл определение 11770 от 04.10.2018г. по адм.д. № 11319/2018г. на ВАС, определение № 11622 от 14.12.2022г. по адм.д. № 11076/2022г. на ВАС/. Във връзка с изложеното и предвид това, че срокът за произнасяне на административния орган е започнал да тече на 09.05.2023г., то в конкретния случай мълчаливият отказ е настъпил на 09.06.2023г., в който момент е изтекъл срокът за произнасяне. Съответно от този момент е започнал да тече 14 дневния срок за оспорването му, който е изтекъл на 23.06.2023г. Въпреки така изложеното първоинстанционният съд е приел по – благоприятната за жалбоподателя хипотеза, като е приел, че началото на срокът за оспорване е моментът, в който той е разбрал в кой момент решението е достигнало до главния архитект на община Горна Малина, който е по твърдение на жалбоподателя 26.06.2023г., а по представено удостоверение от съда на 28.06.2023г., като тук съдът пак е приел и по – благоприятната хипотеза, а именно, че срокът изтича или на 10.07.2023г. или на 12.07.2023г. Правилно в тази връзка съдът е достигнал до извод, че подадената на 21.07.2023г. жалба е просрочена, съобразявайки приложимите за случая специални разпоредби на ЗУТ. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,