Определение № 191 от 13.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 568/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Й. срещу определение от 07.11.2018 г. по в.гр.д.№618/2018 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на В. Ц. Й. за допускане на обезпечение на предявените срещу ЗК „Олимпик” АД, представлявано от ЗК „Олимпик - клон България” КЧТ искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответника и запор върху негови банкови сметки, в посочени в молбата банки. В жалбата се навеждат доводи, че разпореждането е неправилно, поради наличие на обезпечителна нужда с оглед открито производство по несъстоятелност спрямо ответника. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая не е налице една от предпоставките – обезпечителна нужда, за допускане на обезпечение на предявените искове. Определението е правилно. Регистрираното в Република Кипър ответно застрахователно дружество е с отнет лиценз /поради непокриване на капиталовите изисквания за платежоспособност/, като на 10.08.2018 г., във връзка с подадено заявление за прекратяване и ликвидация на застрахователната компания /поради несъстоятелност и тъй като процентът на неуредените задължения по застрахователни полици от клас „Гражданска отговорност” е 90% от общата сума на неуредените задължения на компанията/, на дружеството е назначен временен ликвидатор, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има право или изглежда, че има право. Състоянието на неплатежоспособност, на което се основава и настоящата жалба и обстоятелството, че имуществените права на ответника са под контрола на назначения временен ликвидатор, изключват възможността за удовлетворяване на кредиторите на застрахователното дружество по реда на индивидуалното изпълнение /което се гарантира чрез допускането на обезпечение по осъдителните искове/, поради и което в случая не е налице обезпечителна нужда, както е приел и въззивният съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,