Определение № 1495 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2577/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от „Юробанк България“ АД, чрез процесуален пълномощник, молба за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 829 от 19.03.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1053 от 06.08.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по в. гр. д. № 3102/2024 г., в обжалваната пред ВКС част, като в полза на банката се присъди внесеният депозит в размер на 6 000 лева (с равностойност 3067.75 евро) за възнаграждение на назначения особен представител на касатора Н. К. К.. Молителят признава, че действително с отговора на касационната жалба не е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, но към онзи момемнт ответникът по касация не е имал осъществени такива във връзка с производството пред ВКС. Сочи, че единственият разход е осъществен на 21.01.2026 г. (внесеният депозит за особения представител на касатора), като по делото е представен документ за направата му. Насрещната страна по молбата – Н. К. К., представлявана от назначения ѝ особен представител адв. К. Д. от САК, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата – поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, а по същество за нейната неоснователност предвид липсата на искане за присъждане на разноски както в отговора на касационната жалба, така и до датата на закритото съдебно заседание по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но е процесуално недопустима по следните съображения. Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. К. Д. – особен представител на ответника Н. К. К., срещу решение № 1053 от 06.08.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по в. гр. д. № 3102/2024 г., в частта, с която е потвърдено постановено по гр. д. № 7296/2023 г. по описа на Софийски градски съд решение № 4344 от 18.07.2024 г., в частта, с която Н. К. К. е била осъдена да заплати солидарно с М. Н. К. на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 108 317.37 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № HL 29239/03.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 33 685.69 лв. – мораторна лихва по чл. 3, ал. 2 от договора за периода от 23.06.2020 г. до 23.06.2023 г., както и в частта за присъдените в нейна тежест разноски. След образуване на делото във ВКС и при направена констатация, че касационната жалба е подадена от назначен особен представител без администриращият жалбата съд да е указал на насрещната страна да внесе по сметка на ВКС депозит за възнаграждение на особения представител на касатора, с определение № 76 от 12.01.2026 г. настоящият състав е определил на адв. К. Д. възнаграждение в размер на 6 000 лв., на основание чл. 25, ал. 4 от НЗПП, и е указал на ответната по касация банка внасянето му по сметка на съда. В изпълнение на тези указания с платежно нареждане от 21.01.2026 г. от страна на „Юробанк България“ АД е внесена по набирателната сметка на ВКС указаната сума, като постъпването на депозита на същата дата по съответната сметка на съда е удостоверено от счетоводител на ВКС. С постановеното по делото определение № 829 от 19.03.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1053 от 06.08.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по в. гр. д. № 3102/2024 г., в обжалваната пред ВКС част, като относно рaзноските за производството съставът на касационната инстанция е изложил мотиви, че в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, поради липса на такова искане и установяването на направата на такива. С оглед основанието за назначаването на особения представител – чл. 47, ал. 6 ГПК, разноските за него са за сметка на ищеца, а не за сметка на бюджета на съда. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност. Размерът на възнаграждението се определя от съда, внася се авансово от ищеца по сметка на съда и се изплаща от съда на съответния особен представител, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото, съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. В настоящия случай, с оглед изхода на спора, внесеното от ищеца (ответник по касация) възнаграждение за назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника (касатор) е следвало да бъде присъдено като направени от банката разноски, което не е сторено с определението по чл. 288 ГПК, доколкото страната не е направила такова искане пред съда. В този смисъл ВКС в определението си вече се е произнесъл по смисъла на чл. 81 ГПК относно разноските за произвдоството пред касационната инстанция и иницииралата настоящото производство по чл. 248 ГПК молба е таква за изменение, а не за допълване на опредлението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ако страната не представи списък, тя няма право да иска изменение на решението/определението в частта му за разноските. Според указанията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима; страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В съобразителната част на тълкувателното решение – т. 2, е разяснено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението/определението в частта му за разноските; списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да ѝ бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран в исковата молба и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите по водене на делото. От изложеното следва извод, че списъкът по чл. 80 ГПК е предназначен да информира съда за разноските, които страната е направила в хода на делото и претендира да ѝ бъдат присъдени по правилата за разпределяне на отговорността за разноски – чл.78 ГПК, като представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото по чл. 248 ГПК по отношение на разноските, присъдени на страната, инициирала производството по чл. 248 ГПК. Настоящият случай е именно такъв. Ответникът по касация не е представил списък с разноските си нито с отговора на касационната жалба, нито до датата на проведеното по делото в производството по чл. 288 ГПК закритото заседание, в което ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване – 23.02.2026 г., нито такъв списък е инкорпориран в текста на който и да било документ, постъпил по делото пред ВКС и изходящ от „Юробанк България“ АД, което е следвало да стори въпреки направата по делото само на един разход. Както е изяснено в съобразителната част на цитираното тълкувателното решение – т. 2, различен е въпросът за доказване на тези разходи, което е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК. Поради това, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение