Определение № 557 от 24.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 189/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. З. Г. срещу разпореждане № 4861/09.10.2025 г. по в.гр.д. № 60/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което като просрочена е върната частната му касационна жалба /обективирана в края на подадената касационна жалба/ против решение № 882/24.06.2025 г. по в.гр.д. № 60/2025 г. на Софийски апелативен съд, в частта с характер на определение, с което е оставена без уважение частната му жалба вх. № 278393/03.09.2024 г. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност, постановяване в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, очевидна неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се моли за отмяната му. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК определението за разноски може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението, т.е. в едномесечен, а не в едноседмичен срок. В тази връзка се аргументира, че в случая въззивният съд неправилно е определил по-къс срок за обжалване. Насрещната страна- ЗД „Бул инс“ АД, [населено място]- надлежно уведомена по реда на чл. 276, ал.1 ГПК, не е подала писмено становище. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови своето разпореждане, Софийски апелативен съд е констатирал, че частната касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която съставът се е произнесъл по частните жалби на страните срещу определенията на първоинстанционния съд,постановени по реда на чл. 248 ГПК, е подадена едновременно с касационната жалба след изтичането на срока по чл. 275 ал.1 ГПК, поради което е процесуално недопустима. Посочил е, че в постановеното от него въззивно решение изрично е указал на страните, че решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването; че препис от решението, в което е обективирано и обжалваното определение, е надлежно връчено на Д. З. Г. на 23.07.2025 г.,при което по правилото на чл.60 ал.4 ГПК срокът за обжалването му изтича на 30.07.2025 г., а частната касационна жалба е подадена на 25.08.2025 г. С оглед това въззивният съд е заключил, че частната касационна жалба е подадена след изтичане на законоустановения срок и на основание чл. 275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал.2 т.1 ГПК я е върнал като просрочена. Така постановеното разпореждане е правилно,като настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС напълно споделя мотивите и правните изводи на Софийски апелативен съд. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че срокът за обжалване на определенията на въззивен съд по чл. 248 ал. 1 ГПК, с които се изменя или допълва въззивно решение в частта за разноските, е едномесечен, какъвто е срокът за касационно обжалване на решението. С разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК се предвижда изрично обжалваемост на определенията по чл.248 ал.1 ГПК, които не са преграждащи и биха подлежали на инстанционен контрол, само ако това е предвидено в закона- чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а препращането към реда за обжалване на решенията/ определенията указва функционално компетентните съдилища по частните жалби срещу определенията по чл.248 ал.1 ГПК- тези, които са функционално компетентни да се произнесат по жалбата/частната жалба срещу решението/определението, по чието допълване или изменение в частта за разноските съдът се е произнесъл, и обвързва обжалваемостта на определенията по чл.248 ал. 1 ГПК с обжалваемостта на основния съдебен акт- решение или определение - ако решението/определението не подлежи на обжалване, няма да подлежи на обжалване и определението по чл. 248 ал. 1 ГПК. Нормата на чл.248 ал.3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл.248 ал.1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274- чл. 279 ГПК, относно срок за подаване на частната жалба, съдържание на същата, приложения към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването й и т. н. В този смисъл са както разясненията, дадени с т. 24 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 209 от 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3151/2020 г. на ВКС, I г.о., определение № 406 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3128/2020 г. на ВКС, IV г.о., определение № 151 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. на ВКС, I г.о., определение № 8 от 8.01.2018 г. по ч. т. д. № 2848/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 348 от 26.06.2017 г. по ч. т. д. № 1382/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 568 от 20.07.2023 г. по ч. т. д. № 992/2023 г. на ВКС, II т. о. и др. По горните мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение