Определение № 667 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3659/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Н. Т., против определение №2799 от 16.12.2012г. по ч. гр. д. № 4118/2012г. на Софийски апелативен съд в частта, с която оставил без разглеждане частната й жалба против определение № 5309/ 30.07.2012г. по т.д. №1523/ 2012г. на СГС, ТО, 16 състав, с което е допуснато обезпечение на иска на М. Боева с правно основание чл.29, ал.1 ТР срещу ответниците [фирма] и Л. К. Т. за установяване на недопустимост по вписване по партидата на [фирма] чрез допускане на обезпечителни мерки – запор върху вземането на [фирма] срещу [община] в размер на 50 000 лева, представляващо обезщетение по чл.80 от Закона за концесиите за събирането, за което е издаден изпълнителен лист на 20.01.2012г., и спиране на изпълнението на образуваното въз основа на този изпълнителен лист изп. дело № 152/202г. на ДСИ при ПРС, при гаранция от 3000 лева. Частният жалбоподател сочи, че определението в обжалваната част е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК определяне само началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване за страните в обезпечителното производство, но не и кръга на лицата, които могат да обжалват определението за допускане на обезпечението. Сочи, че когато съдебният акт засяга права на трети лица, същите не могат да бъдат лишени от защита по пътя на обжалване на акта. Твърди, че в самата молба за обезпечение е посочено, че вземането срещу длъжника по изпълнението е цедирано, поради което е запорирано вземане на частната жалбоподателка и тя се явява ответна страна в обезпечителното производство и взискател по изпълнителното производство, чието спиране е постановено като обезпечителна мярка. Налице е и позоваване на разпоредбите на чл.435, ал.1, изр.2 вр. чл.432, ал.1, т.1 ГПК, от които е изведено, че частната жалбоподателка в качеството си на взискателя има право на жалба срещу спирането на изпълнителното производство и в случаите, когато то е постановено от съда по исковото производство, по което взискателят не е страна. Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 5309/ 30.07.2012г. по т.д. №1523/ 202г. на СГС, ТО, 16 състав е допуснато обезпечение на иска на М. Боева с правно основание чл.29, ал.1 ТР срещу ответниците [фирма] и Л. К. Т. за установяване на недопустимост по вписване по партидата на [фирма] чрез допускане на обезпечителни мерки – запор върху вземането на [фирма] срещу [община] в размер на 50 000 лева, представляващо обезщетение по чл.80 от Закона за концесиите за събирането, на което е издаден изпълнителен лист на 20.01.2012г., и спиране на изпълнението на образуваното въз основа на този изпълнителен лист изп. дело № 152/202г. на ДСИ при ПРС, при гаранция от 3000 лева. В исковата молба се поддържа, че именно ищцата, в качеството си на дете на починалия К. Т., извършвал дейност като [фирма], се явява негов наследник, а не майка му, Л. Т., поради което последната не е била активно легитимирана да иска вписването на промени по партидата на [фирма]. Запорът е наложен след като вземането срещу [община] е цедирано от [фирма] на Р. Н. Т. и цесията е съобщена на длъжника - [община]. С оглед цесията изпълнителното производство е образувано със страни – взискател- Р. Т. и длъжник - [община]. За да върне частната въззивна жалба като недопустима, апелативният съд е приел, че тя произхожда от ненадлежна страна, на която законът не е предоставил правото да обжалва определението на съда по допускане на обзпечението. Въззивната инстанция се е позовала на повелителната норма на чл.396, ал.1 ГПК, съгласно която само молителят и ответникът по молбата могат да обжалват съдебния акт по допускане или отказ за допускане на исканото обезпечение. По спорния въпрос кои лица са активно легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска е образувано и висящо тълкувателно дело № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.5/, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд