Определение № 1043 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 758/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 и 3 ГПК. Образувано е по частни жалби на Р. К. А. - П. срещу определение на Софийски градски съд /СГС/ № 24393 от 02.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 12617/ 2025 г., с което: е оставена без уважение частната жалба, подадена от Р. К. А.-П. срещу определение от 21.07.2025 г. по гр.д. № 71566/ 2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, 117 състав, с което е отхвърлено възражението на Р. А.-П. за местна подсъдност и изпращане на делото на Районен съд Варна; е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от Р. К. А.-П. срещу определение от 28.08.2025 г. по гр.д. № 71566/ 2024 г. на СРС, 117 състав, с което е даден ход на делото в открито съдебно заседание. В частна жалба вх.№ 153506/ 18.12.2025 г. срещу определението, отхвърлящо възражението й за местна неподсъдност на делото, жалбоподателката поставя процесуалноправния въпрос „Как следва да бъде определена местната подсъдност по иск за развод, когато ответницата си е променила постоянен адрес след образуване на делото, но преди получаване на съдебните книжа за образуване на делото?“. Счита, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ и поради това моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено в тази част. Ответната по частната жалба страна Р. Х. П. я оспорва с доводи, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, съобразено е с разпоредбата на чл.120 ГПК и с безпротиворечивата практика на ВКС. В частна жалба вх.№ 153559/ 18.12.2025 г. срещу определението, оставящо частната й жалба срещу акта на СРС без разглеждане по същество, жалбоподателката поддържа, че определението, с което е даден ход на делото, подлежи на самостоятелно обжалване според константната практика на ВКС. Позовава се на съдебна практика, основа на принципите на състезателност и равенство на страните и моли определението в тази част да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна Р. Х. П. я оспорва с доводи, че определението за даване ход на делото не прегражда по нататъшното му развитие, нито е изрично предвидено в закона като обжалваемо. Моли обжалваният акт да бъде потвърден в тази част. По частна жалба вх.№ 153506/ 18.12.2025 г. Тя е недопустима. С обжалвания пред СГС първоинстанционен съдебен акт СРС е отхвърлил възражението на Р. А.-П. по местната подсъдност на спора. Това е потвърдено от въззивния съд, а съгласно т.9 б.“В“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията актове, предвидени в чл.274 ал.3 ГПК. На касационно обжалване подлежи определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност, но е и това, с което се потвърждава определение за отказ за прекратяване. Затова указанията на въззивния съд, че в тази част определението му подлежи на касационно обжалване, са незаконосъобразни /Тълкувателните решения са задължителни за всички съдилища в страната/, частната жалба следва да се остави без разглеждане по същество и производството по нея да се прекрати. По частна жалба вх.№ 153559/ 18.12.2025 г. Тя е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Процесуалният закон не урежда обща обжалваемост на всички постановявани от съда актове. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби или когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, или в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което е даден ход на делото, не само не прегражда по-нататъшното му развитие, напротив, то осигурява развитието на делото. Законът не предвижда самостоятелното му обжалване, неговата законосъобразност може да бъде проверена само при обжалване на акта, с който производството приключва пред съответната инстанция. В този смисъл е константната практика на ВКС, а сочената от жалбоподателката практика не е относима към разрешението на въззивния съд, което е законосъобразно. В тази част определението трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд