Определение № 60172 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 243 от 29.03.2021г. по гр.дело № 3950/2020г. съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, не е допуснал по касационната жалба на ищеца Б. Н. Ц. до касационно обжалване решение № 8392 от 09.12.2019г. по в.гр.д № 7506/2019г., като е осъдил касатора да заплати на насрещната страна Д. Н. Д. сумата 1 800 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен за процесуално представителство пред ВКС. На 30.03.2021г. е постъпила молба от Б. Н. Ц. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 243 от 29.03.2021г., в частта за разноските, с твърдение, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответницата по молбата - Д. Н. Д. подава отговор, в който оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на доказателствата по делото, намира следното: Съдът е сезиран с молба за изменение на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване, в частта за разноските, в която е направено възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от насрещната страна, с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК. Допустимо е и възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на което се основава искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото то касае определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е именно по реда на чл. 248 ГПК под формата на искане за измемение на съдебния акт, в частта за разноските. Настоящият състав на ВКС като съобрази предмета на гр. д. № 3950/2020г. - отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, както и че в касационното производство дейността на адвоката на страната, претендирала разноските се е свела единствено до изготвяне на отговор на касационната жалба, намира възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК и основаното на него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 243 от 29.03.2021г. в частта за разноски, за основателни. Присъденият с определението от 29.03.2021г. адвокатски хонорар следва да бъде намален при съобразяване с нормата на чл. 9, ал. 3 вр чл.7, ал. 2, т.4 Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до сумата 1 000 лв., която съответства на фактическата и правна сложност на спора. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,