Определение № 55 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 768/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Р. от [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат Н. Г., срещу определение на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение от 17.09.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 550/2012 г. по описа на същия съд, с което са оставени без разглеждане подадените от К. К. Р. частни касационни жалби против определения на Софийски апелативен съд № 758/15.04.2012 г. и № 1279/13.06.2012 г., постановени съответно по ч. гр. д. № 1237/2012 г. и по ч. гр. д. № 1911/2012 г. по описа на същия съд като процесуално недопустими. С частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна. За ответника по частната жалба С. И. А. не е подаден писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е приел, че определенията на Софийски апелативен съд, постановени по по ч. гр. д. № 1237/2012 г. и ч. гр. д. № 1911/2012 г. не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което не подлежат на касационен контрол. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по–нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. В случая, обжалваните съдебни актове на Софийски апелативен съд не попадат в обсега на чл. 274, ал. 3 ГПК. Те не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Точно обратното, касае се до отменителни определения на въззивен съд, с които делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не е налице и хипотезата на т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. С тях не се дава разрешение по същество на други производства, нито пък е преградено тяхното развитие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,