Решение № 8199 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2012 г.

Решение № 8199 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Живка Стоянова Терзиева, чрез пълномощника й адвокат Скулиев, против решение № 1475 от 09.08.2012 г. по адм. дело № 2473/2011 г. на Административен съд - Бургас, I-ви състав, с което е отменена Заповед № РД-01-715/17.10.2011 г. издадена от временно изпълняващия длъжността кмет на община Царево, с която е отменена Заповед № РД-01-750/28.09.2006 г. на кмета на община Царево. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът - ВРИД кмет на община Царево, не взема отношение по касационната жалба. Ответниците - Александър Стоянов Алексиев, Антония Стоянова Величкова и Марийка Алексиева Костова, чрез процесуалния им представител адвокат Кръстанов с писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, като молят да бъде оставено в сила обжалваното решение. Заинтересованите страни - Милка Стоянова Щерева, Стоянка Йорданова Атанасова и Кольо Стоянов Колев не изразяват становище по касационната жалба Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде обезсилено, като недопустимо и делото да се изпрати за разглеждане на РС Царево, съгласно § 19 от ПРЗ на ЗИД на АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Александър Стоянов Алексиев, Антония Стоянова Величкова и Марийка Алексиева Костова от гр. Бургас против заповед № РД-01-715/17.10.2011 г. издадена от временно изпълняващия длъжността кмет на община Царево, с която е отменена Заповед № РД-01-750/28.09.2006 г. на кмета на община Царево и е признато придобиването на право на собственост на наследниците на Стоян Калудов Ковачев върху недвижим имот с идентификатор № 486190802166 целия с площ от 1313 кв. м. на идеална част от 313 кв. м., идентичен с ПИ 506.423 по кадастралната карта на гр. Царево при граници: изток имот № 2443; запад имот № 2167; север път; юг имот № 4212. Първоинстанционният съд е приел е, че не са налице условията по чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство, която процедура е специална и дава възможност при определени от закона предпоставки да бъде отменен или изменен влязъл в сила административен акт. Посочил е, че инициативата за възобновяване на производството в случаите по чл. 99, т. 1 от АПК е на административния орган, прокурора или омбудсмана, а в случаите на чл. 99, т. 2 - т. 7 от АПК- на страна в производството В случая инициативата за възобновяване на производството е била на Живка Терзиева, която не е била конституирана като страна по него. Съдът е установил, че при издаване на оспорената заповед не са спазени сроковете на чл. 102, ал. 1 от АПК и правото на административния орган е било преклудирано. Съдът е приел още, че не е налице и хипотезата на чл. 102, ал. 2 от АПК, поради изтичане на едногодишния давностен срок от възникване на основанието за възобновяване. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите изразени в становището на представителя на ВАП за недопустимост на атакуваното решение, като постановено от родово некомпетентен съд. Не може да бъде споделено становището на ВАП за приложение разпоредбата на § 19, ал. 1 от ПЗР на АПК. Производството е по реда на чл. 99 и сл. от АПК, тъй като предмет на съдебен контрол е индивидуален административен акт- Заповед на вр. изп. длъжността Кмет на Община Царево, с която е отменена заповед № РД- 01-750/28.09.2006 г. на кмета на община Царево. Действително с разпоредбата на § 19, ал. 1 от ПЗР на АПК (ДВ, бр. 39/20.05.20111 г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, както и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Правилата на родовата подсъдност уреждат разпределението на първоинстанционните дела между административните и общите съдилища, като възникналите в тази връзка спорове се решават от състав, включващ представители на Върховния касационен съд и Върховния административен съд /чл. 135, ал. 4 АПК. В процесния случай обаче не е повдигната препирня за подсъдност от административния съд. Не може да се приеме, че постановения съдебен акт страда от порок, водещ до неговата недопустим по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Като правно основание за издаване на заповедта е посочено чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на в чл. 99, т. 1 от АПК, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Касае се за възобновяване на административното производство, което по посочената точка може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта, а според чл. 99, т. 2 - т. 7 не по - късно от една година от възникване на основанието за възобновяване. Очевидно е, че заповед Заповед № РД-01-715/17.10.2011 г. е издадена след изтичането на законово регламентирания в чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от АПК срок. Кметът на община Царево не разполага с правомощие да обявява за нищожна издадена предходна своя заповед, не може да отменя или изменя такава след изтичане на законовите срокове, които са преклузивни по своя характер. В административното производство, образувано по жалба срещу конкретен административен акт, в което се осъществява пряк съдебен контрол за законосъобразност е недопустимо извършването на "косвен съдебен контрол" върху друг, влязъл в сила стабилен съдебен акт. Последния се приема за такъв, какъвто е издаден и съществува в правния мир и по отношение на него правни изводи не могат да бъдат извеждани. Като е отменил процесната заповед, Административен съд - Бургас е постановил решение, изцяло съобразено с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение