Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г.

Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. М. Д. и М. Х. Д. - лично и като майка и законен представител на А. М. Д., всички от [населено място], против Решението от 05.10.2009 г., постановено по гр. д. № 726/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 08.06.2009 г. по гр. д. № 920/2009 г. на Русенски районен съд и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато с Определение № 721 от 12.07.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: допустим ли е иск за установяване нищожността на договор, респ. договорна клауза, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение срещу ищеца, който е от значение за развитие на правото. Настоящият състав споделя междувременно създадената практика на ВКС, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата В. К. Х. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за признаване за установено в отношенията между Г. М. Д. и М. Х. Д. - лично и като майка и законен представител на А. М. Д., и В. К. Х., че договорената неустойка в т. 3 от сключения на 21.05.2008 г. договор за заем между В. К. Х. и наследодателя на ищците М. Г. Д. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявените искове, тъй като предявяването на искове по общия ред извън уредените в заповедното производство процесуални действия е процесуално недопустимо. Решението е правилно. Установено е, че исковете за нищожност на договорна клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави и евентуален иск за унищожаване на съща клауза като сключена при крайна нужда, са предявени след като ответникът по исковете - кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за дължимите от наследодателя на ищците главница и неустойка по процесния договор за заем, които, които както и препис от самия договор са им били връчени от ЧСИ заедно с поканата за доброволно изпълнение. Правилно е прието с въззивното решение, че исковете се основават на факти, които са били известни на ищците, които са могли да ги посочат в срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК. В разглеждания случай изложените в исковата молба факти, на които са основани исковете, не са от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение