Определение № 11499 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2025 г.

Образувано е по частна жалба на С. П. Ж., от гр. Русе, [адрес], срещу Определение № 9314 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2366/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено без разглеждане искане за отмяна на влязлото в сила Решение № 9/21.04.2022 г. по адм. дело № 557/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе. По съображения за незаконосъобразност на оспореното определение се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Русе, представляван от юрк. Карамфилова е депозирал становище с доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е оставил без разглеждане искането на С. П. Ж. за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение № 9/21.04.2022 г. по адм. дело № 557/2021 г. по описа на АС - Русе по съображения, че е подадено след изтичане на визираните в чл. 240 АПК преклузивни срокове, поради което е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. Определението е правилно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, срокът тече от влизане в сила на последното решение – Сравн.: чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК. Решение № 9/21.04.2022 г. по адм. дело № 557/2021 г. по описа на АС - Русе, чиято отмяна се претендира понастоящем, е постановено в производство по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и е окончателно (Арг.: чл. 119, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от същия). Законодателят не е регламентирал формален начин на уведомяване на страните, така както е разписано удостоверяването на факта на съобщаване на административния акт или първоинстанционното съдебно решение (Сравн.: чл. 61 и чл. 138 АПК). При условие, че съдебният акт не се съобщава на страните по делото и влиза в сила от датата на обявяването му се предполага, че узнаването настъпва с публичното оповестяване на произнасянето на съда. Решението АС - Русе е постановено на 21.04.2022 г., решението на ОС - Русе, сочено като ново обстоятелство от значение за спора, е постановено на 20.05.2024 г., а искането за отмяна е подадено на 13.02.2025 г. и заведено с вх. № 563/13.02.2025 г. по входящата регистратура на първоинстанционния съд. При установените по делото факти и в контекста на приложимата правна уредба, максималният едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а именно – от 21.04.2022 г. Следва да се посочи, че тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. Пропускането на тримесечния срок от своя страна изключва приложението на едногодишния срок, т.к. за целите на правната сигурност законът дава приоритет на момента на узнаване за основанието за отмяна, който в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК се идентифицира с датата на узнаване за новото обстоятелство, служещо като основание за отмяната. С оглед данните по делото, процесуално законосъобразно тричленният състав е приел предявеното на основание чл. 239, т. 4 АПК искане за подадено извън законоустановените срокове. Недопустима е претенцията за отмяна, разгледана и на второто бланкетно посочено правно основание (чл. 239, т. 4 АПК) - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В този случай срокът по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК за упражняване потестативното право на отмяна на решението на АС - Русе тече от датата на постановявяне на окончателното решение на ОС - Русе - 20.05.2024 г. и изтича на 20.08.2024 г. Противно на доводите на жалбоподателя, проведеното производство по реда на чл. 307 ГПК е ирелевантно за спора, доколкото съставлява извънреден способ за съдебна защита, който не е променил установеното правно положение. Предвид изложеното, изводът на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, че предвиденият срок за подаване на искането за отмяна на влязлото в сила решение на АС - Русе и на двете релевирани основания е изтекъл, е обоснован. Срокът е процесуален, преклузивен и фатален. Пропускането му е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Заявеното след изтичането му право на извънредна защита отрича допустимостта на искането. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,