Определение № 545 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 344/2025 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. С. И. за отмяна на влязло в сила решение от 06.06.2023 г. по в.гр.д. № 165/2023 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение от 11.01.2023 г. по гр.д. № 577/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от Г. П. И. / починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник Р. С. И./ против И. М. П. искове, както следва: главен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Б. А., съставено на 26.03.2014 г. в полза на ответика поради липса на предмет и евентуален иск по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаемост на същото завещание и е прекратено като недопустимо производството по останалите предявени от ищцата искове против И. П. и М. М., против И. П. и С. Д. и против И. П. и К. П. за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани съответно в нот.акт №170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010 г., нот. № 70, том 4, рег. № 7755, дело _№665 и нот.акт № 151, том 3, рег. № 5253, дело № 532/2002 г. за по ј ид.ч. от имотите спрямо всеки от купувачите, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона, изразяващо се неплащане на посочената в нот.актове цена и евентуални искове по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави –нееквивалентност на престациите и по чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие от страна на продавачката, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която й е пречила да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради новооткрито писмено доказателство – саморъчно завещание, съставено от Б. А. с дата 11.04.2014 г., обявено с протокол от 08.01.2024 г. на нотариус П. П., с район на действие РС В., с рег.№224 на НК, с което е завещала на Р. С. И. притежаваното от нея имущество. Въпросното саморъчно завещание е открито след постановяване на въззивното решение от Апелативен съд В., в хода на производството по реда на чл.288 ГПК пред ВКС и е представено с молба от 29.01.2024 г. по гр.д. № 568/2024 г. по описа на ВКС. С определение от 8.10.2024 г., постановено по гр.д. № 568/2024 г. съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 109 от 06.06.2023 г. по в.гр.д. № 165/2023 г. на Апелативен съд В., а с определение от 16.12.2024 г. е оставил без уважение молбата на касатора Р. С. И. да се произнесе по молбата му от 29.01.2024 г., като съобрази приложените към нея новооткрити доказателства, като съставът на ВКС му е указал, че изложените доводи и твърдение в тази молба и представените с нея доказателства могат да послужат като основание за иницииране на производство по чл.303 ГПК, от която възможност, според данните по делото Р. И. се е възползвал, подавайки до Окръжен съд Варна молба с вх.№ 27262 от 30.10.2024 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. При така изложените обстоятелства молителят твърди, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Апелативен съд В. и иска неговата отмяна. Ответниците по молбата - И. М. П., М. И. М., С. Д. Д. и К. Й. П., чрез адв. А. са депозирали отговор, в който заявяват становище, че молбата за отмяна е нередовна, тъй като не съдържа необходимите реквизити по чл.306, ал.1 ГПК и е недопустима, тъй като за молителя липсвал правен интерес от молбата за отмяна. Отделно от това са изложени и доводи за неоснователност на молбата по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В същата са изложени надлежни твърдения за наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – наличие на новооткрити доказателства. Молбата за отмяна е депозирана в Окръжен съд Варна на 30.10.2024 г., при спазване на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен срок. Този срок не може да започне да тече преди решението, чиято отмяна се иска, да е влязло в сила, а в случая това е станало на 8.10.2024 г., когато е постановено определението на ВКС по реда на чл.288 ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол – чл.296, т.3 ГПК. Спрямо тази дата тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е спазен, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение