Решение № 7826 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 909/2019 г.

Решение № 7826 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 909/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 от АПК. Образувано е по жалба на В. Ахмедов, със съдебен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. Темчев, срещу решение № 2304/8.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1454 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт №Р-16001317004511-091-001 от 2.02.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, с която е потвърден и изменен с решение № 236/30.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, за определяне на допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Според касатора решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Недоказано е основанието за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Органите по приходите не са установили наличие на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред. Съдът, е приел безкритично констатациите на органите по приходите, макар да не е ясно на какви доказателства се основават същите. Не е установена хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Фактическите констатации в ревизионния акт се основават на предположения, а не на конкретно установени факти. При обжалването се твърди, че не е установено коректно началното салдо към 1.01.2011 г., като неправилно съдът се е позовал на Валутния закон, по отношение на декларираната с митническа вносна декларация/МВД/ сума от 50 000 щатски долара. Сумата е внесена в страната на 10.07.1999 г., когато той не е бил приет. МВД не е оспорена от органите по приходите и е годно доказателствено средство, което не е съобразено от решаващия състав. Не са определени в хода на ревизията приходите на лицето преди 1.01.2011 г., което обстоятелство също се е отразило на определеното разполагаемите суми и началното салдо за ревизирания период. Възразява се срещу извода на съда, че дори да е разполагал със сумата от 50 000 щатски долара към 1999 г., В. Ахмедов е закупувал недвижими имоти, захранвал е банковите сметки, грижил се е за издръжка на семейството си и следователно те са разходвани. Оспорват се и мотивите на съдебния акт по отношение на представените договори за заем. Съдът не е изложил собствени мотиви, а е повторил аргументите на данъчната администрация. Неправилно е свързал липсата на договорка за лихви с антидатирането на договорите и съставянето им с цел да се подкрепят твърденията при оспорването на ревизионния акт. По делото е изслушана експертиза, която изцяло опровергава констатациите на органите по приходите, но същата не е съобразена от съда и не е възприето установеното от вещото лице начално салдо от 42 065. 23 лв. и е пренебрегнат фактът, че е установено задължение само върху сумата от 16 923. 50 лв. за 2016 г. Въз основа на тези твърдения се иска оспореното решение да бъде отменено, както и ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и заплатения адвокатски хонорар. Ответникът-Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, в представени по делото писмени бележки, намира че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците сочени в касационната жалба. Ревизията е проведена по ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като е установено обстоятелство по т. 7 на разпоредбата. Представените договори за заем не установяват получаването на сумите, за които се твърди да са предоставени на касатора от заемодателите – физически лица. Не е установено предаването на парите, както и разполагаемост на средства у лицата, с които да се разпоредят в полза на касатора. Изслушаната по делото ССчЕ, по никакъв начин не оборва констатациите на данъчната администрация, тъй като изготвеното заключение е напълно хипотетично. Митническата вносна декларация е доказателство за това, че лицето е приносител на сумата, но не и неин собственик. Не са представени доказателства за това, че средствата са обменяни на територията на страната, в национална валута, за да бъдат включени в паричния оборот на ревизираното лице. Не е ясно и къде е съхранявана тази сума, с оглед това, че се твърди същата да е внесена през 1999 г. По изложените съображения се иска оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1210 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението на АС-Пловдив е валидно, допустимо и правилно. За да го постанови съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При извършения задълбочен анализ на доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, е изградил правилни фактически и правни изводи. Не са събрани доказателства, относно това лицето да е реализирало доходи в чужбина, които да му бъдат признати, като митническата вносна декларация, на която се позовава касаторът е представена едва в съдебната фаза на производството. Неоснователни са и твърденията, че паричните средства по пет договора с физически лица за заем следва да бъдат отчетени, като и тези средства се включат в приходната част на паричните потоци на ревизираното лице. Приетата по делото експертиза е изготвена на база условията поставени от Ахмедов, поради което и правилно съдът не я е кредитирал, тъй като не е възприел доводите й. С оглед изложеното и като не се установява в решението на АС-Пловдив, да са налице пороци съставляващи касационни основания за отмяна, то следва ад бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и извърши проверка на съдебния кат по реда на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е бил ревизионен акт №Р-16001317004511-091-001 от 2.02.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден и изменен с решение № 236/30.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на В. Ахмедов са определени допълнителни данъчни задължения, както следва: за периода от 2011 г. до 2016 г. - ДОО в размер на 6 498. 81 лв. главница и лихви в общ размер 1 793. 55 лв.; за периода от 2011 г. до 2016 г. - ЗО в размер главница 3 489. 06 лв. и лихви в размер на 965. 29 лв.; за периода от 2011 г. до 2016 г. - ДЗПО-УПФ главница в размер на 2180. 66 лв. и лихви в размер на 657. 58 лв. и по ЗДДФЛ задължения в размер на 5 585. 38 лв. главница и лихви в размер на 1 515. 30 лв. При осъществената проверка на РА, решаващият състав е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката относно съответствието на РА с материалния закон е прието следното: По делото са събрани доказателства, въз основа на които се налага извод за наличие на предпоставки ревизионното производство да бъде проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Установен е съставът на хипотезата по т. 7 от чл. 122 на ДОПК-деклариране и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност. Доходите на ревизираното лице за 2011 г; 2012 г. и 2016 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е констатирал, че правилно е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Споделен е изводът на данъчните органи, че получените суми по договори за заем с пет физически лица, не следва да се прибавят към паричните потоци на ревизираното лице. Не са признати като доход и внесени в страната на 10.07.1999 г. с МВД 50 000 щатски долара, като в мотивите на решението е посочено, че няма доказателтва това да са средства получени от трудовата дейност на лицето в чужбина. В мотивите си Административен съд гр. Пловдив, е обосновал защо не кредитира изготвената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Вещото лице е работило по поставените от жалбоподателя въпроси и по неговите твърденията за налични парични средства, за което обаче не са събрани доказателства по делото. Макар в жалбата пред първоинстанционният съд, да не са изложени конкретни твърдения относно законосъобразността на РА, в частта по КСО и ЗЗО, решаващият състав е приел, че дължи проверка на целия акт и е изложил мотиви относно дължимостта на задълженията и за осигуровки. Прието е, че същите се дължат, тъй като установените по реда на чл. 122 от ДОПК доходи са такива от трудова дейност и следва да се възприемат и като осигурителен доход. В хода на съдебното производството не са събрани доказателства, които да променят размера на определените задължения в тежест на В. Ахмедов, поради което и жалбата срещу РА е отхвърлена. Решението е правилно. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължим данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органите по приходите. Не е допустимо прилагането на особения ред за провеждане на ревизия при предполагаемо наличие на основание по чл. 122 от ДОПК. Затова и първия спорен въпрос в настоящото производство е относно правилността на изводите на съда за доказано от страна на органа по приходите, при условията на пълно и главно доказване основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Неоснователно касаторът твърди, че съдът е основал съдебния акт на предположения. Напротив спорът е изяснен от фактическа страна, а решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото. По отношение на ревизираното лице е установено превишение на разходите над доходите по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В случая основанието за облагане по особения ред е подкрепено със събраните в хода на ревизията доказателства. При извършената съпоставка на получените от лицето доходи и приходи през ревизираните периоди е констатиран недостиг на парични средства за 2011 г.; 2014 г. и за 2016 г. При доказано основание по ал. 1 на чл. 122, правилно съдът е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в този случай фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест и не е събрало доказателства в подкрепа на твърдението си, че е разполагало с паричните средства, които да обезпечат сторените от него разходи. Неоснователно се поддържа при обжалването на първоинстанционното решение, че В. Ахмедов е разполагал с сумата от от 50 000 щатски долара, за която е представена МВД от 10.07.1999 г. Лицето твърди, че тези средства са от осъществявана трудова дейност в чужбина. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени, както и не е ясно къде е съхранявана тази сума пари, с оглед големия период от време от внасянето й в страната до началото на ревизионното производство. Вярно е, че решаващият състав се е позовал на Валутния закон, който се прилага 1.01.2000 г., т. е. преди сочената дата за внасяне на чуждестранната валута, но това обстоятелство не опорочава крайният му извод, че не е установено наличието на средствата към началния момент на ревизията. Не се споделя и твърдението в касационната жалба, че е установено получаването на суми от физически лица по договори за заем. Доказателства, които са събрани в хода на ревизията, не установяват предоставянето на парични суми в заем от Е. Стефанова; Н. Острев; Г. Ламбрев; Н. Острев и К. Георгиев на ревизираното лице. При оценката на тези договори за заем и приложените към тях документи, събрани в хода на ревизията, съдът е бил обвързан само от формалната доказателствена сила на подписаните частни документи по чл. 180 ГПК. При определяне на доказателствената им стойност, са съобразени логическите правила и съдържанието на частните документи. Не е убедително доказано нито пред административния орган, нито пред съда предаването на пари в полза на В. Ахмедов. Правилно решаващият състав в мотивите си се е позовал и на липсата на договорки относно връщането на предоставените суми, които не са в минимални размери, както и на липсата е уговорена възнаградителна лихва. Подробният анализ на представените договори, разписки и обяснения, в съвкупност с останалите доказателства по делото налагат извода, до който е достигнал АС-Пловдив, че не е установено наличието на средства у заемодателите, както и реалното предаване на сумите. Изготвянето и представянето договорите, които да подкрепят защитната теза по делото, не е основание да се приеме, че те отразяват реално настъпили събития и доказват, че изброените по-горе лица действително са предоставили на ревизираното лице посочените суми в заем. Съдът е изградил вътрешното си убеждение по фактите относно заемите след подробно обсъждане на всички събраните по делото доказателства и доводите на страните, като обосновано е приел, че не е доказано заемодателите да са разполагали с посочените в договорите суми към датите в договорите, за да ги предоставят на жалбоподателя в заем. Правилно съдът не е съобразил при произнасянето си изготвената по делото ССчЕ. Изготвените парични потоци, по отношение на периода преди ревизията и изчисленията направен и от експерта за периода от 2011 г. до 2016 г., се основават върху твърденията на касационният жалбподател, за които по делото не са ангажирани безспорни доказателства. Изразеното с касационната жалба несъгласие, с приетото от първоинстанционния съд, не се споделя от касационната инстанция, тъй като оспореното решение е постановено след обсъждане на всички относими и приложени по делото доказателства във връзка с приложимите правни норми. От изложеното до тук се налага извод, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 907, 05 лв., определено по реда чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така Върховният административен съд, Осмо отделение