Определение № 116 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на директора на Дирекция „Данъчно-осигурителна практика“- София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Минкова за изменение на Решение № 9181 от 03.10.2023 г., постановено по адм.д. № 1888/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди се, че представените фактури и платежни нареждания не обосновават извод за реално заплащане на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Г. Досев, чрез адв. Татарова изразява становище за неоснователност на молбата, като се твърди, че в случая са налице доказателства за реално извършен разход за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Върховният административен съд намира молбата за допустима - постъпила е в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Г. Досев срещу РА № Р-22221217004664-091-001 от 14.02.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – гр. София и потвърдено с Решение № 699/21.05.2018 г. на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. С Решение № 9181 от 03.10.2023 г., постановено по адм.д. № 1888/2023 г. Върховния административен съд оставя в сила Решение № 3383 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221417004664-091-001/14.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 699/21.05.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, отменя Определение № 241 от 10.01.2023 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд – София-град и отменя Решение № 3383 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на Г. Досев разноски по делото за сумата над 550 лева. С решението ВАС, осмо отделение е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на Г. Досев разноски за касационната инстанция в размер на 7800 лв. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 във вр. с чл. 81 ГПК. Предпоставките, при които това право може да бъде удовлетворено, освен изхода от спора, са кумулативно: 1) своевременно направено искане; 2) реално направен разход и 3) надлежно доказан разход. За основателността на искането за присъждане на разноски доказването от страната на реално направените разноски следва да е пълно, т.е. трябва да е документално установено плащането на искания за възстановяване разход. Това следва от граматическото тълкуване на чл. 78 ГПК, както изрично е прието в Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. (ТР №6/06.11.2013 г.) В настоящия случай за доказване на реално направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция заедно със списък по чл. 80 ГПК са представени вносна бележка и платежно нареждане /л. 20-21 от делото/. Видно е от представената вносна бележка, Г. Досев е внесъл на каса по сметка на адв. Татавова сумата от 7 800 лева, като вносната бележка е с подпис на съответния служител и печат на банката, тоест вносната бележка съставлява достатъчно доказателство за плащане на задължението по сметка на адвоката и съдържа всички данни за извършената платежна операция. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд