Решение № 4589 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. О. П., действащ чрез процесуалния представител адвокат М. Тал, против решение № 19996 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12110/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на И. О. П. срещу решение № 1040-21-665/11.11.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 212-00-5068-7 от 15.05.2023 г. на ръководителя по изплащането на осигуряването за безработица; 2) осъдил жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ – София-град съдебни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез отмяната на потвърденото от АССГ решение на директора на ТП на НОИ – София-град, за чиято незаконосъобразност се навеждат доводи. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез надлежно упълномощената главен юрисконсулт И. Бабурска, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Възвежда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага същото да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесното разпореждане от 15.05.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – София-град, поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока за изплащане, на основание чл. 114, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено И. О. П. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 30.03.2020 г. до 07.06.2020 г. в размер на 1938.60 лв. Административният орган се е мотивирал с това, че при проверка по разходите на ДОО на „ВЕРСУС ГРУП“ ЕООД (бивш работодател на П.), е установено, че дружеството не е извършвало търговска дейност, поради което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са му издадени задължителни предписания от 14.02.2023 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и възраст в регистъра на осигурените лица за П. за периода от 01.11.2018 г. до 29.03.2020 г., и в резултат на това последният не е осигурено лице, следователно неоснователно е получил ПОБ. Разпореждането било обжалвано от адресата му пред директора на ТП на НОИ – София-град, който с оспореното пред АССГ негово решение от 11.11.2024 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган основно в насока, че след като дружеството, което е назначило П. на длъжността „сервитьор“, не е извършвало дейност и издадените му предписания за заличаване на подадените осигурителни данни за лицето, с което е бил сключен трудов договор, са влезли в сила, то и за П. не може да се счита, че е осъществявал трудова дейност в полза на работодателя си, в този контекст не е бил осигурено лице, респ. изплатените му ПОБ са били недължими, следователно трябва да бъдат възстановени. В подложения на касация съдебен акт е обоснована теза за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – София-град, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При анализа на събраните писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че П. е престирал труд, имал е качеството осигурено лице и добросъвестно е получавал обезщетение за безработица, но предвид служебно заличените впоследствие данни, подавани от осигурителя за него по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които се отнасят за периода 01.01.2018 г. – 29.03.2020 г., и респ. поради отпадане на дължимостта на осигурителните вноски, съдът е намерил, че са били налице основания по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО – след изплащането на обезщетението са налице нови данни към правото на обезщетение. По тези съображения АССГ е формирал решаващ извод, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ – София-град е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно. С обжалването пред първостепенния съд на процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град е повдигнат спор за законосъобразност на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за парично обезщетение за безработица, издадено вследствие на задължителни предписания към „ВЕРСУС ГРУП“ ЕООД за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на И. П. за относим за спора период. Безспорно тези предписания засягат правната сфера и осигурителен статус на физическото лице, като по преписката и делото няма събрани доказателства предписанията да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл. 162 от АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможността защитят интересите си. Тази процедура не е била изпълнена от съда, с което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от етапа на образувано съдебно производство и конституиране на страните по реда на чл. 162 от АПК. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение