Определение № 190 от 05.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1425/2020 г.

Постъпила е молба с вх. № 6774 от 04.09.2020 г. от Ю. А. Г., от [населено място], с която се иска връщане на повторно внесена държавна такса в размер на 30 лева. Във връзка с тази молба е извършена проверка в счетоводството на ВКС за постъпването и наличието на сумите по сметка на съда. Приложени са два броя удостоверения, издадени от счетоводител при ВКС, от които е видно, че по сметка на ВКС са постъпили два пъти суми от по 30 лв. – на 30.06.2020 г. и на 01.07.2020 г., с вносител Ю. А. Г. и задължено лице – М. М. Х., касатор в настоящото производство пред ВКС. Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото, приема следното: В първото от двете представени по делото платежни нареждания – това от 29.06.2020 г., като основание за плащане на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., е отразено „касационна жалба по т.д. от 2020 г.“, а във второто платежно нареждане от 30.06.2020 г. като основание за внасяне по сметката на ВКС на държавна такса в същия размер за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване, е посочено „касационна жалба по т.д. № 56 от 2020 г. Апелативен съд – Варна“. Във всеки вносен документ основанието за плащане на таксата следва да е посочено по начин, който да не позволява един и същи документ да послужи по повече от едно дело. Предвид това, и съобразявайки съответствието на посочения във второто платежно нареждане номер на въззивното дело, по което е депозирана касационна жалба, с номера на приложеното дело на Апелативен съд – Варна, настоящият състав приема, че дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК е надлежно внесена с платежното нареждане от 30.06.2020 г. С оглед горното, и отчитайки счетоводното удостоверяване за постъпване по сметка на ВКС на още една сума в размер на 30 лв. със същите вносител и задължено лице, за която няма основание за плащането й, молбата за възстановяване на първата от внесените суми в размер на 30 лв. се явява основателна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение