Решение № 634 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Алексстрой ММ“ ЕООД, чрез адв. Пенева, срещу Решение № 6380/15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2135/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001623006397-091-001/04.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 396/04.09.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният РА е издаден в нарушение принципите на обективност и служебно начало, регламентирани с чл. 3 и чл. 5 ДОПК, което не е съобразено от административния съд. Сочи се, че в хода на процеса са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства, включително счетоводни документи, противно на заключението по кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Твърди се, че съдебният акт почива на противоречиви съждения и е лишен от задълбочени мотиви. Изложени са доводи, че в случая приходните органи и съдът не са съобразили представените във връзка с доставките доказателства, в т.ч. приемно-предавателни протоколи за предаване на стоките, като правото на данъчен кредит е отказано поради липса на доказателства за произхода и транспортирането на стоките, в противоречие с практиката на Съда на ЕС. Твърди се, че приходната администрация не е съумяла да докаже привидност на сделките, както и наличието на знание или задължението за такова у ревизирания субект относно участието му в данъчна измама, поради което отказът да му се признае право на данъчен е незаконосъобразен. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което процесният РА да бъде отменен. Ответникът – директор на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-16001623006397-091-001/04.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 396/04.09.2024 г. на директора ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Алексстрой ММ“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от м. 07.2022 г. до м. 09.2023 г. в общ размер на 1 362 630,85 лв. главница, ведно с лихви в общ размер на 234 526,05 лв. Установено е, че през ревизираните периоди дружеството е получател по фактури за доставка на различни строителни материали и стоки – филц насипен, пясък речен насипен, фасадна боя, интериорна боя, варова мазилка, грунд, суха мазилка, варова мазилка, латекс, с обща данъчна основа в размер на 6 813 154,31 лв. Дружеството е упражнило право на пълен данъчен кредит в размер на 1 362 630,85 лв. Издатели на тези фактури са следните дружества: „ФИЛ – 2018“ ЕООД, което е издало на „Алексстрой ММ“ ЕООД 318 броя фактури за данъчните периоди от м. 07.2022 г. до м. 03.2023 г. на обща стойност 4 926 348,21 лв. и ДДС – 985 269,65 лв.; „ТЕР – САВ“ ЕООД, издало на ревизираното дружество 82 броя фактури за данъчните периоди от м. 04.2023 г. до м. 07.2023 г. на обща стойност 1 069 578,76 лв. и ДДС – 213 615,74 лв.; „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, издало 199 броя фактури за данъчните периоди от м. 08.2023 г. и м. 09.2023 г. на обща стойност 817 277,34 лв. и ДДС – 163 445,46 лв. Фактурите, по доставчици, са подробно описани в справка към РД (л. 77 – л. 82, том 1 от първоинстанционното дело). В хода на ревизията от ревизираното дружество са представени оборотни ведомости и главна книга към 31.12.2022 г. и към 30.09.2023 г., хронологични извлечения за всички счетоводни операции за периода 01.01.2022 г. – 30.09.2023 г.; копие на договор за наем на офис; справки за налични активи, от които е видно, че дружеството не разполага с такива; данни за лицето, обслужващо счетоводно дружеството; посочен е адрес, на който се съхраняват всички първични счетоводни документи и регистри, съвпадащ с този, на който се помещава офисът на дружеството. При извършена насрещна проверка от приходните органи, от доставчика „ФИЛ – 2018“ ЕООД са представени 27 броя фактури, заедно с приемно-предавателни протоколи и товарителници. Не са представени документи за разплащане. Констатирано е, че от страна на доставчика документите са подписани от Ф. А., а за „Алексстрой ММ“ ЕООД – от М. Л.. В товарителниците като доставчик е вписан „ФИЛ – 2018“ ЕООД, посредник – „Алексстрой ММ“ ЕООД, получател – „Веста Терм ИВ“ ЕООД. Относно превоза на стоките са посочени 2 броя МПС – „Ивеко Стралис“, рег. № [рег. номер], и „Мицубиши Л“ 200 с рег. № [рег. номер]. Въз основа на проверка в информационните масиви на НАП е установено, че посочените МПС са собственост на „КАТС ГРУП 21“ ЕООД. Изследвана е товароносимостта на автомобил „Мицубиши Л“ 200, като е прието, че същата е 1 500 кг. Съобразно това и с оглед вида и количеството на процесните стоки, е прието, че не е било възможно да са транспортирани с посоченото МПС. Констатирано е, че „КАТС ГРУП 21“ ЕООД, сочено за превозвач, е придобило автомобила на 26.07.2022 г., а според данните от товарителниците превозът е извършван между 18.07.2025 г. и 25.07.2025 г. Извършени са и справки в регистъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) по отношение на автомобили с посочените регистрационни номера, за което е съставен Протокол № 16002124031902-П73-002/02.04.2024 г. Сравнени са маршрутите, посочени в товарителниците, и тези от камерите на АПИ, като не е установено съответствие. При извършена насрещна проверка от „ТЕР – САВ“ ЕООД са представени копия на 28 броя фактури, заедно с приемно-предавателни протоколи и товарителници, а останалите 54 не са представени. Не са ангажирани доказателства за извършено разплащане. Представените документи за „Алексстрой ММ“ ЕООД са подписани от М. Л., а за доставчика – от Е. М.. В товарителниците като доставчик е вписан „ТЕР – САВ“ ЕООД, като посредник – „Алексстрой ММ“ ЕООД, а като получател – различни дружества. По отношение на транспорта е вписано „Мицубиши Л“ 200 с рег. № [рег. номер], посочено и в товарителниците за превоз на стоки по фактурите от „ФИЛ – 2018“ ЕООД. Проверка в Търговския регистър е установила, че, считано от 08.03.2023 г., вписаният адрес за кореспонденция с НАП на „ТЕР – САВ“ ЕООД е гр. Пловдив, [улица], т.е. съвпада с адреса, на който се помещава и офисът на ревизираното дружество. Справка в регистъра на БНБ на банковите сметки е установила, че за банковата сметка на ТЕР – САВ“ ЕООД, открита на 11.01.2023 г. в Банка ДСК, като упълномощено лице е вписан Т. А. – пълномощник на ревизираното дружество. Извършена е насрещна проверка и на „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, завършила с издаване на Протокол № П-16001624031900-141-001/03.04.2024 г., при която е изискано да бъдат представени заверени копия на издадените към ревизираното дружество 199 броя фактури, ведно с документи за разплащане, транспорт, предаване на стоките, документи за произход, счетоводни регистри. Въпреки удължаване на срока, документи не са представени на приходните органи. При справка в информационните масиви на НАП е установено, че „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД не притежава активи и наети на трудов договор лица. От датата на вписване на дружеството в Търговския регистър – 14.08.2023 г., то издава фактури единствено към ревизирания субект. На „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД е извършена ревизия за данъчния период м. 08.2023 г., през който са издадени 90 от процесните фактури, приключила с РА № Р-16001623005857-091-001/29.02.2024 г., потвърден с Решение № 196/09.05.2024 г. РА не е оспорен по съдебен ред. В хода на ревизията на доставчика е извършена насрещна проверка на „Алексстрой ММ“ ЕООД, в качеството му на клиент, документирана с Протокол № П-16001623226644-141-001/11.01.2024 г. Съгласно депозирани в рамките на проверката писмени обяснения от „Алексстрой ММ“ ЕООД, същото осъществява търговско посредничество, като след натоварване на стоките от складовете на „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, транспортните средства само минават за преглед и проверка през офиса на „Алексстрой ММ“ ЕООД, без товаро-разтоварни дейности, и след това се доставят директно до обекти на клиентите. Транспортът е за сметка на доставчика, като по изрично нареждане, стоките са доставяни директно до складовите бази на клиентите. Лицето за контакт е търговският представител на „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД – В. Л.. Доставките за периода м. 08.2023 г. са разплащани в брой и по банков път. В табличен вид са описани последващите продажби на фактурираните от „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД стоки към клиенти на „Алексстрой ММ“ ЕООД. Приложена е оферта от дружеството доставчик за доставка на строителни материали от 14.08.2023 г., счетоводни справки, стокови разписки, протоколи, товарителници, кантарни бележки. След анализ на посочените доказателства, ревизиращият екип е установил, че за периода 16.08.2023 г. – 31.08. 2023 г. в счетоводството на „Алексстрой ММ“ ЕООД всички закупени стоки са отчетени като получени по дебита на сметка 304 „Стоки“ и са изписани по кредита ѝ, т.е. ревизираното дружество няма задължения към „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, но са налице вземания от клиенти в размер на 1 746 674,32 лв. Извършен е анализ на представени товарителници към фактурите, издадени от „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, съобразно които е установено, че стоките са превозвани със следните МПС: „Алфа Ромео 145“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. И. А.; „МАН 5Т МИЛ ГЛ“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД; „Дачия Дъстер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД„ „Крайслер Вояджер“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. А. Ф.„ „ЕРФ ЕЦ 8.28 МУ 3“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Темелков Авто“ ООД; „Скания Р 500“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД„ „ДАФ ФТГ ХФ 105.410“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД, и „Ивеко 35 08“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Дечев и син“ ООД. На собствениците на автомобилите са извършени насрещни проверки, при които е установено, че никое от физическите или юридически лица няма търговски или други взаимоотношения с „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД или „Алексстрой ММ“ ЕООД. В рамките на ревизията на „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД не са представени доказателства за това дружеството да е придобило стоки от сочените като доставчици „Гастро 2“ ЕООД и „ИКГ – 2023“ ЕООД, като на дружеството е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 ЗДДС. С РА, издаден на „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, е прието още, че макар да не са извършени реални доставки към „Алексстрой ММ“ ЕООД, ДДС се дължи на основание чл. 85 ЗДДС. Приходните органи са приели, че фактурите, издадени от „ФИЛ – 2018“ ЕООД, „ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, не отразяват реални доставки на стоки по см. на чл. 6 ЗДДС и по тях липсва данъчно събитие по см. на чл. 25 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Формиран е извод, че дружеството, чиято е доказателствената тежест, не е доказало кумулативното наличие на законово предвидените предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Мотивирано са възприети констатациите на приходните органи за недоказаност на реалното изпълнение на доставките по фактурите, издадени от „ФИЛ – 2018“ ЕООД, „ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД. Съдът е съобразил заключението по приетата ССчЕ, кредитирано в цялост, според което е налице обективна невъзможност за установяването на стоковия поток, включително документалното и фактическо движение на стоките от преките доставчици към жалбоподателя, тъй като изисканите данни за целите на експертизата, чрез жалбоподателя, които следва да се съдържат в търговски, счетоводни (и евентуално в оперативно-технически и административни) документи, не са представени. Съдът не е приел като доказателства по делото представените в хода на съдебното производство от „ФИЛ – 2018“ ЕООД, ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД счетоводни извлечения, тъй като не са ангажирани първични счетоводни документи, обосноваващи отразените счетоводни операции. В подкрепа на извода, че спорните доставки не са действително осъществени от посочените доставчици, съдът се е позовал и на липсата на доказателства за транспортиране на стоките, както и на установената невъзможност дружествата да са ги доставили, с оглед материалната, техническата и кадровата им необезпеченост. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, като лице, което се сочи за получател и претендира данъчен кредит по фактурите, по които не е получил реални доставки, не може да не знае този факт. С включване на процесните фактури в дневниците за покупки и приспадането на данъчен кредит по тях, дружеството се е опитало да реализира данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който е неправомерно начислен, като е създадена е изкуствена конструкция, насочена към злоупотреба с данъчни права, тъй като тази конструкция не отразяват икономическата действителност и е създадена с цел получаване на данъчно предимство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани нееднократно в практиката на СЕС, така и в тази на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". Първоинстанционният съд е извършил дължимия анализ на събраните по делото писмени доказателства, при съобразяване необорените констатации на приходните органи, като е достигнал до правилен и обоснован извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките по спорните фактури, издадени от „ФИЛ – 2018“ ЕООД, „ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД. На първо място, от „Алексстрой ММ“ ЕООД не са представени всички фактури, издадени от горепосочените дружества, по които е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през ревизираните периоди. Следователно, по отношение на тези доставки дружеството не притежава данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, който е съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115. Липсата на част от процесните фактури препятства установяването на предмета на доставките и тяхната индивидуализация. Единствено, съобразно данните в подадените справки-декларации по ЗДДС, е констатирано от приходните органи, че същите касаят „продажби“ и „строителни материали“, което не е достатъчно да обуслови възникването и надлежното упражняване правото на данъчен кредит. Във връзка с доставките по липсващите фактури не са представени и съпътстващи документи, установяващи предмета им и прехвърлянето на правото на разпореждане със същия от доставчика на получателя. Второ, правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на съда, че право на данъчен кредит не се следва в полза на „Алексстрой ММ“ ЕООД и по представените фактури, издадени от „ФИЛ – 2018“ ЕООД, „ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, подробно описани в РД и справката към него. Това е така, тъй като от представените съпътстващи документи към фактурите не се установява мястото на изпълнение на доставките, в т.ч. на предаване на стоките на получателя. В представените приемно-предавателни протоколи, съставени във връзка с доставките от „ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД, не се посочва конкретното място на предаване на стоките. Доколкото към някои от фактурите има приложени товарителници, в тях е посочено единствено населеното място на разтоварване – [населено място], [населено място], [населено място] и др., без да е конкретизиран точният административен адрес или обект. Налице са и съществени противоречия в съставените документи във връзка с доставките от „ФИЛ – 2018“ ЕООД. В представените приемно-предавателни протоколи е посочено мястото на предаване на стоките – [населено място], [улица]. Същевременно, приложени са и констативни приемно-предавателни протоколи от същата дата, съгласно които „Алексстрой ММ“ ЕООД предава на „ФИЛ – 2018“ ЕООД за отговорно пазене идентични материали (описани във фактурите и предавателните протоколи), но в различно населено място – в склад на доставчика в гр. Пловдив. Посочените противоречиви данни за мястото и датата на предаване на стоките прави невъзможно установяването на действителното прехвърляне на правото на разпореждане с предмета на доставките от доставчика на получателя. Също така, посочените документи са в пряко противоречие с поддържаната теза от ревизираното лице, че по отношение на процесните доставки действа в качеството на посредник, като след поръчка по телефона, стоките са превозвани директно до база на клиентите. Такива доказателства – за последващи доставки и за фактическото предаване на придобитите стоки на крайния получател, не са ангажирани както в ревизионното производство, така и при обжалването на РА по административен и съдебен ред. Напротив, при извършена проверка на „ЕЛ ДЖИ ЕЛ Консулт“ ЕООД, което е обслужвало счетоводно ревизираното лице в периода 03.07.2022 г. – 31.10.2023 г., изрично е заявено, че не са издавани фактури за продажби от „Алексстрой ММ“ ЕООД, в качеството му на доставчик. Приетата по делото експертиза също е констатирала, че не са налице счетоводни данни за осъществени последващи доставки от ревизираното дружество. Правилно административният съд не е кредитирал представените от „ФИЛ – 2018“ ЕООД, „ТЕР – САВ“ ЕООД и „РАДКА ТРЕЙД 67“ ЕООД едва в хода на съдебното производство доказателства – хронологични регистри на счетоводни сметки и справки за стоковия поток. Касае се до вторични регистри, които, при липса на първични счетоводни документи, във връзка с които са отразени счетоводните операции в тях, не могат да бъдат приети за достоверни и само въз основа на тях не може да се установи фактическото движение и предаване на стоки, в който смисъл са били поставените задачи на допуснатата по делото ССчЕ. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, приходните органи са предприели необходимите действия за установяване на относимите факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на публичните задължения на дружеството в съответствие с принципите за обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 ДОПК. На „Алексстрой ММ“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ, включително е извършено посещение на място – в офиса на дружеството за преглед на относимите счетовдни документи. По отношение на доставчиците на ревизирания субект са извършени насрещни проверки, включително на управителите им са връчени искания за представяне на документи и обяснения. По надлежния ред са присъединени доказателства от други контролни производства, извършени по отношение на доставчиците. С оглед непредставяне на изисканите от ревизирания субект и контрагентите му документи, приходните органи са проявили необходимата процесуална активност и са извършили справки в съответните регистри и информационни масиви – проверки са извършени в базата данни на НАП, АПИ, Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Във връзка с транспортирането на стоките, съобразно вписаните в товарителниците данни, са извършени проверки и на трети лица – ЮЛ и ФЛ, за които действия са съставени протоколи по чл. 50 ДОПК. Не кореспондира с установените по делото факти, с констатациите и мотивите на приходните органи, касационното оплакване за установяване на задълженията на „Алексстрой ММ“ ЕООД единствено на основание липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост и нередности при доставчиците му. Както вече бе посочено и правилно е прието от административния съд, основният мотив на приходните органи е липсата на реалност на фактурираните доставки, която е обосновала отказа на правото на данъчен кредит съобразно чл. 70, ал. 5 вр. чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС. В тази връзка следва да бъде съобразено разбирането на Съда на ЕС, застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Посоченото тълкуване на Директива 2006/112 е възприето и в трайна практика на ВАС, съгласно която, освен наличието на фактура, доказателства за счетоводното й отразяване от получателя и за плащане, за целите на облагането по ЗДДС е от значение има ли достатъчно данни за реално осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти, на която съответства начислен данък. В случая, доколкото от дружеството, въпреки представените процесуални възможности в рамките на ревизията и по време на съдебното производство, при правилно разпределената от съда доказателствена тежест, не са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа твърденията за действително изпълнение на спорните доставки, то съдът е формирал правилен извод за материална законосъобразност на РА. Същият не е в противоречие с формираната от СЕС постоянна практика по тълкуването на разпоредби на Директива 2006/112/ЕО, в т.ч. с решението на Съда по дело С-18/13 (Макс Пен) и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahagében), на които се позовава касаторът. В съответствие с цитираната практика на СЕС, приходните органи и съда са извършили цялостна проверка на относимите факти и обстоятелства, в резултат на която е установено по несъмнен начин, че стопанското поведение на субектите не е насочено към извършване на реални доставки, а към набавяне на данъчно предимство в полза на ревизираното дружество. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 48 607,35 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 24 852,54 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение