Определение № 225 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 889/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. И. Ж. чрез адв. А. Г. срещу определение № 260001/17.02.2022г. по в.гр.д. № 92/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е изменено по реда на чл. 248 ГПК постановеното по делото решение № 260095/14.12.2021 г., в частта за разноските, като са намалени присъдените на жалбоподателя деловодни разноски за въззивното производство от 1 189,57 лв. на 68,50 лв.. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, посочвайки, че в откритото съдебно заседание на 07.04.2021 г. е представил всички доказателства, удостоверяващи заплатеното адвокатско възнаграждение – пълномощно по договор за адвокатска защита № 010958 от 04.01.2021 г., удостоверение за регистрация по ДДС, фактура № 8252/04.01.2021 г., преводно нареждане за кредитен превод от 05.01.2021 г. и списък с разноски по чл. 80 ГПК. Подчертава, че тези документи са представени, но са били пришити към съдебното досие на място, което не е в близост до останалите документи, евентуално, заради пропуск, преводното нареждане е останало неприкрепено. Ответната страна – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – оспорва частната жалба. Позовава се на съдържанието на протокола от съдебно заседание на 07.04.2021 г., в който са описани представените в същото документи от процесуалния представител на жалбоподателя. Оспорва представянето на документ, удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение по банков път. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С обжалваната част на определение № 260001/17.02.2022г. по в.гр.д. № 92/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд е изменено постановеното по делото решение № 260095/14.12.2021 г., в частта за разноските, като са намалени присъдените на ищеца деловодни разноски за въззивното производство. Апелативният състав е съобразил, че страната е договорила с процесуалния си представител да му заплати възнаграждение по банков път, налице е издадена фактура, но до приключване на делото с о.с.з. на 17.11.2021 г. не е представен банков документ, установяващ плащане на възнаграждението от упълномощителя по посочената банкова сметка на пълномощника. Като единствени доказани извършени съдебно - деловодни разноски били приети разноските за СМЕ. Частната жалба е неоснователна. Предпоставка за присъждане на разноски в исковото производство по правилата на чл. 78 ГПК е тяхното надлежно и своевременно доказване. За надлежността следва да са налице документите, съгласно т.1 от ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС – договор за правна помощ, в който е указан вида на плащането.Ако то е уговорено да стане по банков път, какъвто е настоящият случай, следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Във връзка с въпроса за своевременността за предявяване на допустимо искане за присъждане на разноски в общия исков процес ВКС е дал отговор с т.11 от ТР № 6/2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, че моментът за представяне на доказателства за понасянето на тези разноски е приключването на устните състезания по делото. Устните състезания по в.гр.д. № 92/2021 г. на Пловдивския апелативен съд са приключили на 17.11.2021 г., което е удостоверено с протокол /л. 125 от делото/. Установява се, че в проведеното о.с.з. на 07.04.2021 г. видно от протокола за същото /л. 52/, адв. Г. е представил пълномощно /л. 48/, договор за правна помощ за въззивната инстанция /л. 48 гръб/, списък по чл. 80 ГПК /л. 49/, регистрация по ЗДДС /л. 50/ и фактура за плащане на адвокатски хонорар /л. 51/. Твърдението, че преводното нареждане, поради пропуск – не на страната или нейния представител, е останало неприкрепено по делото не се доказва, а и се опровергава от протокола от о.с.з. на 07.04.2021 г. На основание чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия и доколкото не е проведена процедура по чл. 151 ГПК за неговото изменение или допълване съдът е обвързан от съдържанието му. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Задължителните указания, дадени с т. 11 на ТР № 6/2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, изключват възможността за съобразяване на доказателства за плащане, представени несвоевременно, респ. след произнасянето на сезирания, с искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК, съд .Поради това депозираното извлечение от движението по сметката на упълномощения процесуален представител, в съответствие с уговореното разплащане по банков път и съгласно т.1 на ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде съобразено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,