Определение № 275 от 14.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 900/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. и „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ срещу определение № 97/13.05.2020 г. по т. д. № 517/2020 г. на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателите за отмяна на решение № 360/12.12.2018 г. по в. т. д. № 592/2018 г. на Апелативен съд Пловдив. Жалбоподателите Г. К. Г. и „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ правят оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение поради несъобразяване от предходния състав на ВКС, че дружеството „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ е участвало в две качества по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – като ищец и като ответник - и решението на Апелативен съд Пловдив не е съобщено на дружеството в качеството му на ответник. Участието на „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ по въззивното дело е реално осуетено. Неправилно е посочено в атакуваното определение и, че твърдените нарушения, допуснати от съда по отношение на дружеството в несъстоятелност, не рефлектират върху Г. К. Г.. При изложените доводи е формирано искане за постановяване на определение, с което атакуваното такова бъде отменено, за да бъдат продължени процесуалните действия по разглеждане на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по т. д. № 517/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО е образувано по молба за отмяна на решение № 142/26.03.2018 г. по т. д. № 326/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, депозирана от Г. К. Г. и „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./. В молбата се сочи наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в следствие нарушаване на процесуалните правила от страна на съда молителите не са могли да участват в производството по делото. С атакуваното в настоящото производство определение е прието, че на отмяна подлежи въззивното решение на Апелативен съд Пловдив, а не първоинстанционното решение на Окръжен съд Стара Загора. Молбата на Г. К. Г. и „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ е оставена без разглеждане с мотив, че тя е подадена много след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивната инстанция е оставила без разглеждане подадената от „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ въззивна жалба и в тази част решението има характер на определение, което не е било обжалвано. За да прецени недопустимост на молбата, депозирана от Г. Г., съставът на ВКС е приел, че в същата не са изложени релевантни за производството по чл. 303 и сл. ГПК твърдения, а е извършено позоваване на процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд по отношение на „ЕСТРИЙМ“ ЕООД /н./. Мотивите на предходния състав на ВКС следва да бъдат изцяло споделени. Действително, с решение № 360/12.12.2018 г. по в. т. д. № 592/2018 г. на Апелативен съд Пловдив, чиято отмяна всъщност се иска, е оставена без разглеждане въззивна жалба на „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ срещу решение № 142/26.03.2018 г. по т. д. № 323/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора и в тази част производството по въззивното дело е прекратено. Посочено е, че решението в частта, с която е прекратено производството, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му. Копие от решението е връчено на дружеството чрез упълномощения от управителя му Т. К. адвокат А. С.. Въпреки запознаване с постановения въззивен акт, касационна жалба е подадена само от Г. К. Г., по която е образувано т. д. № 798/2019 г. на ВКС. Следователно, решението на Апелативен съд Пловдив е узнато от „ЕКСТРИЙМ“ ЕООД /н./ като участник в производството /независимо от качеството му/ на 07.01.2019 г., а молбата за отмяна е подадена повече от година след това, извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Г. К. Г. не е изложила релевантни твърдения за нарушение на нейни права, в резултат на които да е препятствано участието й като страна в производството пред Апелативен съд Пловдив, а твърди нарушения, които са рефлектирали върху правната сфера на „ЕСТРИЙМ“ ЕООД /н./. Тъй като процесуалният закон забранява предявяването на чужди права пред съд /чл. 26, ал. 2 ГПК/, то твърденията на Г. не са от естество валидно да учредят процесуално правоотношение, както е приел и предходният състав на ВКС. Като правилно атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС