Определение № 5441 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на министъра на електронното управление, депозирана чрез процесуален представител, против Определение №11752/25.03.2026 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 64 - ти състав, постановено по адм. д. № 1635 по описа за 2026 г. на този съд. С определението в производство по чл.248, ал.1 ГПК, АССГ е допълнил свое Разпореждане № 6243/16.02.2026 г. в частта му за разноските, като е осъдил министерството на електронното управление да заплати на П. Т. З., притежаващ [ЕГН], сумата в размер на 775,11 евро - разноски. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът не обсъдил възражението на министъра на електронното управление за недопустимост на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, обосновано с представен списък по чл.80 ГПК в нарушение на цитираната разпоредба. Алтернативно оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като прекомерно, несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че съдът трябва служебно да следи за недопускане на злоупотреба с процесуални права, включително такива по присъждане на разноски. Вложеният от адвоката труд не бил свързан с проучвания, подготовка и аргументация. Моли за отмяна на определението и отхвърляне на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по ЧЖ - П. Т. З., я е оспорил с доводи, конкретизирани в писмен отговор на адвокат - пълномощник. Моли за оставяне в сила на определението и присъждане на разноски съгласно приложен списък. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, далинсотта, допустимостта и правилността на определението и след служебна проверка прецени ЧЖ като процесуално допустима. Тя е депозирана от страна по делото и в срок. Разгледана по същество ЧЖ е неоснователна. С Определение № 11752/25.03.2026 г., постановено по адм. д. № 1635 по описа за 2026 г., АССГ е допълнил Разпореждане № 6243/16.02.2026 г. на този съд, в частта за разноските. Съдът е посочил в определението си, че са налице предпоставките по чл.248, ал.1 ГПК, т.к. молителят е поискал своевременно присъждането им. Приложен е и списък с доказателства. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установи, че още с искането си вх. №4594/09.02.2026 г. П. Т. З. е заявил претенция съдът да му присъди сторените разноски по приложения списък. На л.21 от делото се съдържа списък за разноски общо в размер на 771,11 евро, ведно с договор за правна защита и пълномощно. С Разпореждане № 6243/16.02.2026 г. по адм. д. № 1635/2026 г. съдът не е присъдил разноските в претнендираният им размер. П. Т. З. е подал молба по чл.248, ал.1, разгледана от АССГ в това производство. С процесното определение съдът е присъдил в Полза на З. разноските в размер на 775,11 евро. Освен това, доводът на частния жалбоподател за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователен. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и не може в случая да бъде квалифициран като злоупотреба с процесуални права. Страната е направила разноски и е поискала тяхното присъждане, в съответствие с резултата по делото. Определението е правилно поради което следва да бъде оставено в сила. Към частната жалба са приложени списък, пълномощно и договор за правна защита, от които се установява, че П. З. е направил разноски в размер на 300 евро. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховншият административен съд, състав на Осмо отделение