Определение № 126 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 633/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на З. К. С. от [населено място], против разпореждане без номер от 25 ноември 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1740 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е върната частна жалба на З. С. против определение № 1111 от 20 май 2013 г. по същото частно гражданско дело. В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като веднага след получаване на съобщението с молба от 11 октомври 2013 г. частният жалбоподател изпълнил указанията на съда. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С разпореждането си въззивният съд приема за неотстранени в срок недостатъците на частната жалба – не е внесена дължимата държавна такса от 15 лева, поради което я връща. Частната жалба е основателна. Относимите обстоятелства са следните: Срещу определение на апелативния съд за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по иска на З. С. против К., Н. и Р. С. с правно основание по чл. 240 ЗЗД за сумата от 30000 щ.д., е подадена частна жалба на 3 юни 2013 г. Указанието на съда да се внесе държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС е съобщено на С. на 10 октомври 2013 г., а на следващия ден – 11 октомври, С. подава молба с вх. № 10892 за освобождаване от такси и разноски. С определение без номер от 20 януари 2013 г. апелативният съд освобождава С. от внасяне на държавна такса по частна касационна жалба срещу разпореждането от 25 ноември 2013 г. С определение без номер от 17 март 2010 г., постановено по гр.д. № 381 по описа на районния съд в гр. Казанлък за 2010 г., първоинстанционният съд по настоящото производство е освободил ищеца З. С. от внасяне на държавна такса. Предвид задължителното тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 6 по тълк.д. № 6/2012 г., т. 12, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява с оглед възможността на страната да разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство, и когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, като това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. След като ищецът по спора вече е бил веднъж освободен от внасянето на държавна такса, и то още в рамките на първоинстанционното производство, и не се установява промяна в обстоятелствата, то неоснователно от него е претендирано заплащане на държавна такса за частна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение