Определение № 49 от 25.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2182/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на ответника „Земела БП”ЕООД против Решение № 252 от 15.06.2018г. по в.гр.д.№ 263/2018г. на Плевенския ОС, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7310/2017г. на РС Плевен за уважаването на предявените от „Агро 2007”ЕООД искове с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.67,ал.1 Закона за данък върху добавената стойност и осъждане на ответника да заплати данък добавена стойност в размер на 18 123.84лв. по фактура 113/2015г. и в размер на 1 311.36лв. по фактура 117/2015г. Решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на сумата 1 832.80лв. претендиран ДДС, начислен по фактура 115/2015г. е влязло в сила като необжалвано. Касаторът излага съображения за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. В изложението се иска допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност. От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищецът „Агро 2007”ЕООД, гр. Плевен е изложил съображения, че между страните са съществували правоотношения във връзка с доставка на зърно 1 114 200кг. пшеница и слънчоглед, за които са били издадени данъчни фактури, от които са останали неизплатени задължения, които са предмет на предявения иск: по фактура № 113/2015г. - сумата 18 123.84лв., по фактура 115/2015г. - 1 832.80лв., по фактура 117/2015г. - 1 311.36лв. Не е било спорно, че фактурите касаят различни доставки, като предмет на изричен писмен договор е само доставката по фактура № 115/2015г. Не е било спорно, че сумите по фактурите са за начислен ДДС за доставките и че са издадени от ищеца във връзка с извършена данъчна ревизия, която е установила неначислен ДДС на получателя. Безспорно е било и въззивната инстанция изрично е посочила, че между страните са били сключени договори за покупко-продажба на зърно - реколта 2014г. във връзка с които са осъществени няколко доставки от продавача „Агро 2007”ЕООД При тези данни, настоящата инстанция приема, че са предявени осъдителни искове за заплащане на суми, дължими по отделни договори за търговска продажба на зърно, като всеки един от тях е с цена под 20 000лв. Претенциите са предмет на търговско дело между търговци във връзка с изпълнението на три абсолютни търговски сделки. Цената на всеки един от обективно съединените искове, който има са източник три отделни договора за доставка, обективирани във: фактура № 113/2015г.; фактура 117/2015г.; и договор от 05.08.2014г., във връзка с който е издадена фактура № 115/2015г., необхванати от единен договор /рамков/, е меродавна за преценката дали постановеното въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Изложеното обосновава извод за недопустимост на касационния контрол по отношение на необжалваемото въззивно решение - чл.280,ал.3,т.1,предложение трето ГПК. Неправилното посочване в диспозитива му на възможността да бъде обжалвано, не може да обоснове друг извод. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 3 000лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о