Решение № 544 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2008 г.

Решение № 544 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 213 от 08.12.2008 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 247 от 18.06.2008 г. по в. гр. дело № 221/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 28 от 11.02.2008 г. по гр. дело № 186/2007 г. на Ч. районен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ Ч., ДЛ- Ч. и РУГ- С., че наследниците на И. Г. А. и на К. Г. А. /бивши жители на с. О. имат право на възстановяване собствеността върху гори в ревир "О", землище на с. О., общ. Чепеларе. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответниците по касация О. с. "З", гр. Ч., Д. г. с. -с. Хвойна, обл. Смолян и Р. д. на горите-гр. Смолян не са ангажирали становища по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, съобрази следното: За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, въззивният съд е приел най-напред, че по делото не са представени като доказателства нотариални актове, от които да е видно, че лицата-приобретатели на държавни гори са станали собственици на съответните идеални части от тях след окончателно изплащане на продажната им стойност чрез т. н. "петинки"-вноските за пет години, като се е позовал най-общо на Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия. На следващо място, прието е, че след като И. Г. А. е починал през 1930 г., а г. са отнемани по силата на изменението на Закона за стопанисване и ползване на г. от 16.11.1950 г., от същото лице не са отнемани гори, поради което право да искат възстановяване на собствеността имат лицата, от които са отнети г., респ. техните наследници. По отношение на К. Г. А. е прието, че не са представени данни за датата на смъртта му, за да се установи дали неговите наследници имат право на възстановяване или то принадлежи на техните наследници. Въззивният съд е приел по-нататък, че Д. на идеалните имуществени дялове /започнат на 06.09.1941 г. и завършен на 15.01.1942 г./, съдържащ описание на г. по площи и местности, е отдалечен с 8-9 години от момента на национализацията, а от начина, по който са записвани в него имената на притежателите, не може да се направи извод, че това са именно наследодателите на ищците/сега касатори/. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: По исковете по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с документи, примерно и неизчерпателно изброени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Доколко такъв документ удостоверява притежавано право на собственост се преценява съобразно действащата към момента на съставянето му нормативна уредба. При положение, че съдът не може да прецени доказателственото значение на документа, предвид наличието на действали по едно и също време общи и специални нормативни актове /напр., Закона за г. от 1904, 1922 и 1925 г. и Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 19.03.1911 г. с измененията и допълненията му с ДВ от 05.02.1923 г., 01.06.1927 г., 25.04.1931 г./, то следва с помощта на експертно заключение да установи основанието за съставянето на същия документ. След като по делото не са представени крепостни /нотариални/ актове съгласно новия чл. 5 от Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия /ДВ, бр. 247 от 05.02.1923 г., респ. § 7 от Закона за изменение и допълнение на ЗИД на същия закон от 01.06.1927 г./ ДВ, бр. 18 от 25.04.1931 г./, съдът е следвало да цени като доказателство по делото по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ представения списък на съпритежателите на ревир "О", съставен на 22.11.1938 г. от длъжностно лице/лесничей/, част от структурата на Министерството на земеделието и държавните имоти по управлението на държавните, общинските и други обществени гори и общия надзор над всички останали гори съгласно Закона за г. от 1925 г.(отм.). Действително, след 1938 г. също не са представени нотариални актове за собственост, но споменатият списък е годно писмено доказателство за установяване правото на собственост на наследодателите на касаторите, което е следвало да се прецени във връзка и с останалите документи по делото, а именно: списък на членовете-горевладелци на кооперация "О" с обозначение на дяловете им, изготвен на 23.10.1941 г. от комисия; списък на членове на Г. производителна кооперация "О", които получават суми срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945/46 г.; дневникът на идеалните имуществени дялове, съдържащ описание на г. по площи и местности /подписан от комисия/, както и протокол от 30.03.1947 г. за годишното събрание на ГПК "О", в който фигурират имената на присъстващите член-кооператори. Като не е преценил посочените писмени доказателства в тяхната съвкупност, а и не е изследвал, включително и чрез служебно възлагане на допълнителна задача на лесотехническата експертиза, дали са налице предпоставките по чл. 3, ал. 2 или ал. 3 ЗВСГЗГФ, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила относно събирането и преценката на доказателствата. Това съставлява основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, доколкото са налице предпоставките на чл. 293, ал. 3 ГПК. Освен изслушване на допълнително заключение на лесотехническата експертиза по въпроса дали процесните гори попадат в приложното поле на § 3, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия от 19.03.1911 г./ДВ, бр. 247 от 05.02.1923 г./, връщането на делото за ново разглеждане се налага и от необходимостта от изследване на обстоятелството дали са запазени други документи на кооперацията в Д. архив и има ли в тях записвания за наследодателите на ищците/касатори/ и след 1938 г. При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че ако собственикът на отнетите гори е починал преди одържавяването им, правото на възстановяване на собствеността принадлежи на неговите наследници, т. е. и тук важи принципното разрешение, възприето от всички реституционни закони в съответствие с разпоредбите на чл. 5-9 от Закона за наследството. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.