Определение № 1018 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 871/2026 г.

Образувано е по частна жалба от А. Г. Д. в качеството на управител и представляващ "САКСА" ООД, ЕИК131245283, със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, [улица], против Определение № 2 от 05.01.2026г. на Административен съд- София област по адм. дело № 1391/2025г. С него се оставя без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на задължително предписание за забрана за разпространение на течни горива № С-0677 от 18.11.2025г., издадено от главен инспектор в Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива", потвърдено с решение № 2010-805 от 04.12.2025г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Поддържа в частната жалба доводи, че определението е неправилно с искане за отмяната му. Свеждат се до това, че е налице реална опасност от настъпване на непоправими и значителни вреди, както и, че предписанието влиза в колизия с други закони, поради което се налага преценка за баланс на интересите. По частната жалба е постъпило възражение от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител, за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното определение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Спирането на предварителното изпълнение на издаден индивидуален административен акт, допуснато по силата на специален закон, се разглежда по реда на чл. 166 АПК при предвидените предпоставки, а именно, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В настоящият случай съдът е разгледал доводите на представляващия дружеството и е приел, че сочените вероятни възможности за поведение на различни административни органи и неблагоприятни правни последици за жалбоподателя във връзка с предварителното изпълнение, не попадат в хипотезите на чл. 166 АПК, поради което оставил искането без уважение. Определението е правилно. Основният спор е за законосъобразност на задължителното предписание, при разглеждането на което съдът ще провери всички материални предпоставки за издаване на акта. В настоящето производство се преценява само наличието на фактическите и правни основания за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт, допуснато по силата на закона. В случая, предварителното изпълнение е в приоритет на обществения интерес, като сочените доводи, че той ще бъде нарушен, поради забрана за разпространение на горивото са неоснователни. При действието на всички нормативни актове, под режима на който попада горивото, предмет на спора, е от съществено значение дали това гориво отговаря на нормативните актове за качеството му, поради което, без да се навлиза в спора по същество, предварителното изпълнение на акта е в защита на обществения интерес. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение