Определение № 219 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2010 г.

Производството е по реда на чл.250 от ГПК. Постъпила е молба от А. Х. Н. и В. П. К. чрез пълномощник адв.С. Б. за допълване на решение № 487 от 9.01.12г.,постановено по гр.дело № 1764/10г.на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Ответницата по молбата М. Л. П. чрез адв.Д. Г. счита,че молбата е процесуално недопустима.Извън това възражение поддържа,че е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на ІV г.о.като взе предвид данните по делото,констатира следното: С решение № 487 от 9.01.12г.по гр.дело № 1764/10г.на ВКС,ІV г.о. е отменено решение от 14.05.2010г. постановено по в. гр.дело № 240/08г.на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл.31 ал.2 ЗЗД в частта за ½ ид.част по отношение на А. Х. Н. и вместо него е постановено друго,с което е признат за унищожаем на основание чл.31 ал.1 ЗЗД по отношение на А. Х. Н. договора за покупко-продажба,извършен с нот.акт № 85/18.10.2000г.,сключен между А. Х. Д. и И. П. Д. от една страна и от друга- Х. Н. К. и В. П. К., за следния недвижим имот: апартамент № ,находящ се в [населено място],ЖК ет.,състоящ се от две стаи,дневна,кухня и други сервизни помещения със застроена площ 78.42 кв.м.при съседи:стълбище,Н. и А. Н.,двор,В. и Ц. В., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор,Н. и А. Н.,Е. и К. Р. ,заедно с прилежащите му 1.419% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя по плана на София,м.”М.” до ½ ид.част. Молителите – ответници по иска молят решението да бъде допълнено,като бъде постановено ищцата М. П. да им заплати сумата общо 11 700 лв,представляваща половината от цената на унищожената сделка на основание чл.34 ЗЗД. Непълно е решението,което не обхваща целия спорен предмет.При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право;един от съединението искове или допълнителни искания,свързани с главния спорен предмет,каквито са исканията за плодове или лихви,както и искането за присъждане на съдебни разноски.В разглеждания случай ответниците по делото не са заявили искане по чл.34 ЗЗД по надлежния процесуален ред за връщане на даденото по договора,чието унищожение по чл.31 ЗЗД е било предмет на спора. При тези данни настоящият състав счита,че не е налице непълнота на решението,която да бъде отстранена по реда на 250 ал.1 от ГПК.Молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на ІV г.о.