Определение № 9078 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. А. Ш. чрез адв. К.Хаджиев против определение № 921 от 22.04.2026 г. по адм. дело № 189/2026 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което жалбата му против свидетелство за съдимост № [номер] на Районен съд – Дупница е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата му – да бъде върната на административния съд за произнасяне по същество. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на Д. Ш. против свидетелство за съдимост № [нонер] на Районен съд – Дупница, в което е посочено, че жалбоподателят е осъждан. Според Ш. в свидетелството не е отразена настъпилата по право реабилитация, поради което моли съдът да постанови решение, с което да отмени свидетелството за съдимост и да постанови същото да бъде издадено, без отбелязване на осъждането. При тези данни административният съд приема, че се оспорва съдържанието на официален удостоверителен документ, поради което с определението, предмет на оспорване оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези факти, настоящата инстанция стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предмет на спора е съдържанието на свидетелство за съдимост № [номер], в което е отразено осъждане на жалбоподателя, въпреки настъпила реабилитация. Последният документ се издава при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс /НК/. Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост, са посочени в чл. 39 от същата наредба. Съобразно съдържанието си свидетелството за съдимост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява факти, свързани с наказателното право, а именно - дали е налице осъждане на лицето. Поради това съдържанието на този акт не подлежи на оспорване по реда на АПК. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК, според която съдържанието на документ може да се оспори по административен ред, но не и пред съд. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото, съставът на Административен съд – Кюстендил постановява акт в съответствие със закона. Доводите на жалбоподателя, свързани с определение № 2176/25.02.2016 г. по адм. дело № 2015/ 2016 г. на ВАС; определение № 8927/15,07.2016 г. по адм. дело № 7615/2016 на ВАС; определение № 10543/13.07.2011 г. по адм. дело № 8844/2011 г. са постановни при различна фактическа обстановка, в конкретния случай са неотносими. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,