Решение № 1401 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6309/2012 г.

Решение № 1401 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6309/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Илиев Русев, представен от адв. Витан Андреев срещу решение № 686/14.03.2012 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2963 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 031100790/20.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 411/25.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 8 596, 86 лева главница и 6 542,68 лева лихва за забава. Оплакванията и на касатора са за неправилност на решението заради несъгласието му с фактическите изводи на съда /очевидно заради нарушение на процесуалните правила при формирането им/ и необоснованост. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт е установено в тежест на Стефан Христов задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер 8 596.86 лева и лихви в размер 6 542.68 лева при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа 32 019.51 лева. За определяне на данъчната основа е прието начално салдо за 2004 г. 700 лева; приходи в данъчната година заедно с наличните към 1.01.2004 г. - 13 378.03 лева; разходи 45 397.54 лева и превишение на разходите над приходите 32 019.51 лева. Тази разлика е дефинирана като на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК към която е отнесен размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /съществуване на данни за укрити доходи/. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект в размер 1805 лева /по данни от НСИ/, плащането на пътен данък в размер на 92.54 лева и за вноски в банка в размер 43 500 лева при приходи в баланса на касовата наличност в общ размер 13 378.03 лева, които включват началното салдо от 700 лева, финансова помощ в размер 1 000 лева от Диана Радкова Желязкова, получена от Румен Райков парична сума 6 000 лева, трудово възнаграждение 1 795.46 лева, хонорар от БФС 882.57 лева и изтеглени от "Експресбанк" АД 3 000 лева. Органите по приходите не са дали вяра на обяснението на данъчния субект за източник на разликата между приходите и разходите безвъзмездно получени средства от родителите му, брат му и родителите на бъдещата му съпруга. Превишението е презюмирано като доход на основание чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. АС Варна е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК поради липсата на доказателства за произхода на средствата превишаващи разходите над приходите за 2004 г. Изключил е последователно убедителността на всички доводи на жалбоподателя. С анализ на доказателствените източници съдът е обосновал извод за недоказаност на произхода на средствата представляващи превишение на разходите над приходите. Отказал е да цени показанията на свидетелите Диана Желязкова и Илия Желязков /родители на жалбоподателя/ за безвъзмездно предоставяне на сумата 15 000 лева. Мотивирал се е с отсъствието на доказателства за генериране от свидетелите на доход, позволяващ спестявания с които да се разпоредят, както и с вътрешното противоречие на показанията относно момента на дарението. Сходните са мотивите за недостоверност на показанията на родителите на съпругата на жалбоподателя. Според съда не е установено предаването на сумата 5 000 лева от брата на жалбоподателя и основанието за предаването. Тезата на данъчния субект е приета за неубедителна и заради наличността по сметките му на средства значително надхвърлящи сумата необходима за закупуването на автомобил, за която нужда са предоставени парите от близките му. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Варна не е допуснал опущения в процеса на доказване. Основателно са дискредитирани показанията на свидетелите на страната на данъчния субект, удостоверяващи факта на получаване на сумата 26 000 лева от касатора, предоставени от неговите и на съпругата му родители и от брат му. Оценката на доказателствата като правно-логическа дейност е проведена последователно. Преценката на гласните доказателствени източници е съобразена с изискването на чл. 172 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Родството на свидетелите със страната не е възприето като единствено основание за неубедителността на заявеното от тях пред съда. За твърдяното от жалбоподателя в първоинстанционното производство имуществено разместване нему е доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК. Когато основание за това разместване е договор за дарение /предоставената от родителите сума/, то при липсата на писмената форма с нотариална заверка на подписите по чл. 225, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, безвъзмездното отстъпване на парите на дарения би следвало да се осъществи чрез предаване. Освен че предаването е недоказано поради разминаването в показанията на родителите на касатора, неустановен е и източникът на средства за осъществяване на дарението. Подробният анализ на първоинстанционния съд в тази посока и възприемането му от касационната инстанция изключват дължимостта на обективирането на изводи в същия смисъл. Без да е ясно основанието за предоставянето на парични средства от брата на касатора и родителите на бъдещата му съпруга, следва да се има предвид горното разяснение относно договора за дарение и реалността на договора за заем по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Във всички случаи предаването на даряваните/даваните в заем родово определени вещи е елемент от фактическия състав на имущественото разместване. Установяването на фактическата власт на касатора върху парите е неустановена. Соченото в защитната теза имуществено разместване е и нелогично заради наличието по сметките на данъчния субект на средства достатъчни за придобиването на вещта, за която са получени даренията и заемите. Несъответствието между доходите и разходите на касатора е установено убедително и последователно, а размерът му е математически верен. Това несъответствие освен че сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК представлява и определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа и презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. При отнасянето на ставките по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) към тази данъчна основа е изчислен размера на данъка, а забавеното плащане е източник на акцесорното задължение за лихва. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение