Определение № 453 от 30.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 744/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 5331 от 20.11.2025 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от Б. А. В. чрез адвокат М. К. от САК касационна жалба, като не е допуснал касационно обжалване на въззивно Решение № 4125 от 09.07.2024 г. по в.гр.д.№ 11330/2023 г. на СГС, ІІ „в“ възз.гр.състав. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответницата по жалбата има право да й се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от Б. П. В. чрез адвокат А. М. от САК (с отговора на касационната жалба) искане. С молба вх.№ 21991 от 26.11.2025 г. ответницата по жалбата, представлявана от адвокат М., е заявила искане по реда на чл. 248 ГПК да й се присъдят разноските по делото, възлизащи на сумата 3 008 лв. съгласно представеното доказателство - Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г. (л. 20). Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателя, който с подадената чрез адвокат К. молба вх.№ 1493 от 23.01.2026 г. е заявил възраженията си срещу претендираната сума, за която поддържа че е прекомерна. Разглежданото искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо – депозирано е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е в съответствие с разясненията, направени с т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Разгледано по същество, искането е основателно до размер на сумата 1 800 лева по следните съображения: От една страна, с отговора на касационната жалба ответницата по касация е представила ДПЗС (л. 20), съгласно който е уговорила и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3 008 лева за защитата пред ВКС, като изрично е вписано, че сумата е изплатена изцяло и в брой на пълномощника й. Съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно за уважаване на искането по чл. 78 ГПК. От друга страна, основателно се явява заявеното с молбата вх.№ 21991 от 26.11.2025 г. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по следните съображения: Действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело не надхвърля минималната за този тип дела. По правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ (настоящо наименование – Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), при съобразяване размера на данъчната оценка (29 475,20 лв.) и признатата от ищеца на ответницата квота от 7/8 ид.ч., минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на ответницата в случая следва да е в размер общо на 3 713,26 лв. Същевременно, съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. Наред с изложеното съдът отчита, че с действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се присъждат адекватни на тези изисквания адвокатски възнаграждения. Преценявайки съвкупно данните по делото и тези принципни положения, както и отчитайки размера на уговореното и заплатено от касатора възнаграждение на неговия процесуален представител (1 800 лв. съгласно ДПЗС от 23.10.2024 г., л. 16), ВКС намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено за сумата 1 800 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 3 008 лв. се явява неоснователно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Този размер е съобразен от една страна с минималната сложност на делото, а от друга – с изискванията към защитата пред ВКС, както и преценката на самия касатор за достойния размер на адвокатското възнаграждение в случая. На основание чл. 5, 12 и 13 ЗВЕРБ сумата се присъжда в равностойността й в евро – 920,33 евро. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение