Решение № 7300 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 856/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националния осигурителен институт -гр. София срещу решение № 1633 от 17.11.2025 г. постановено по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендират се сторените разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, А. Н. А. от гр. Опака, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска отхвърлянето й и оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните рпред касационната инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Шумен е осъдил Националния осигурителен институт (НОИ) да заплати на А. Н. А. сумата от 164,36 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, за периода от 27.07.2023 г. до 11.03.2025 г., претърпени от забавеното плащане на сумата от 735,53 лв., представляваща доплащане на действителния размер на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 01.01.2023 г. до 14.02.2023 г., причинени от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт Решение № 2153-25-25/16.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице кумулативно всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява наличието на първата материалноправна предпоставка — отменен като незаконосъобразен по съдебен ред административен акт, а именно Решение № 2153-25-25/16.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане на пенсионния орган, касаещо изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ищеца. След отмяната по съдебен ред на цитирания административен акт е издадено Разпореждане № 2136-25-1/28.02.2025 г. от ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което е разпоредено възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.01.2023 г., като е определен размер на пенсията от 490,35 лв. Сумата от 735,53 лв., представляваща доплащане за периода от 01.01.2023 г. до 14.02.2023 г., е изплатена на 07.03.2025 г. и получена от А. Н. А. на 11.03.2025 г. Първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората от задължителните материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ — реално претърпяна имуществена вреда от отменения по съдебен ред административен акт, изразяваща се в пропусната полза от невъзможността ищецът да ползва своевременно дължимата му се сума от 735,53 лв. за процесния период. Тази вреда съдът е определил чрез размера на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, начислена върху забавено изплатената главница от 735,53 лв за периода от 27.07.2023 г. до 11.03.2025 г. Съдът е приел за осъществен и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ — наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и настъпилата за ищеца имуществена вреда. Прието е, че ако пенсионният орган беше съобразил материалния и процесуалния закон при издаването на отменения административен акт, сумата би била изплатена своевременно и ищецът не би бил лишен от възможността да я ползва през процесния период. По тези съображения Административен съд – Шумен е уважил изцяло предявения от А. Н. А. иск и е осъдил Националния осигурителен институт да му заплати сумата от 164,36 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на законната лихва и претърпени от забавата в плащането на сума от 735,53 лв. за периода от 27.07.2023 г. до 11.03.2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, затова че първоинстанционният съд неправилно бил уважил претенцията за обезщетение за имуществени вреди за периода от 27.07.2023 г. до 11.03.2025 г., тъй като според касатора законна лихва се дължала едва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразният административен акт. Позоваването на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не обосновава такъв извод, тъй като даденото с него разрешение се отнася до началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт. В настоящия случай обаче предмет на иска не е законна лихва върху обезщетение по ЗОДОВ, а самото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от забавеното изплащане на дължима парична сума. Влизането в сила на отменителното съдебно решение е условие за допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 от АПК и установява незаконосъобразността на административния акт, но не определя автоматично началния момент на настъпване на вредата. Когато вредата се състои в забавено изплащане на дължима парична сума, релевантен е моментът, от който тази сума е следвало да бъде изплатена при законосъобразно поведение на административния орган, доколкото от този момент ищецът е бил лишен от възможността да я ползва. Безспорно по делото е установено, че след отмяната по съдебен ред на Решение № 2153-25-25/16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище е издадено Разпореждане № 2136-25-1/28.02.2025 г. от ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което е разпоредено възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ищеца, считано от 01.01.2023 г. Сумата от 735,53 лв., представляваща доплащане до определения с второто разпореждане законосъобразен /съответно –по-висок/ размер на дължимата пенсия за периода от 01.01.2023 г. до 14.02.2023 г., е изплатена на 07.03.2025 г. и получена от ищеца на 11.03.2025 г. Следователно за процесния период ищецът е бил лишен от възможността да ползва своевременно парична сума, която впоследствие е призната за дължима и му е изплатена. Именно това лишаване от своевременното ползване на дължимия размер на пенсията представлява имуществената вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При паричните задължения вредата от забавено изпълнение намира своя обективен паричен израз в законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Обстоятелството, че размерът на вредата е изчислен чрез законната лихва, не променя правната природа на претенцията — тя е обезщетение за пропусната полза, а не акцесорно вземане за лихва върху присъдено обезщетение. Следва да се отчете спецификата на процесното вземане, което произтича от пенсионно правоотношение. При пенсионните плащания административният орган изпълнява социална функция, тъй като чрез дейността му се реализират права, предназначени да обезпечат текущи жизнени потребности на осигуреното лице. Поради това пенсионният орган дължи законосъобразно произнасяне и своевременно изплащане на дължимите суми. Когато вследствие на незаконосъобразен административен акт лицето е лишено от възможността да получи и ползва своевременно дължимата му пенсионна сума, настъпва имуществена вреда под формата на пропусната полза. В случая при законосъобразно произнасяне сумата от 735,53 лв. би била изплатена своевременно, поради което забавата при изплащането ѝ е пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Размерът на тази вреда правилно е определен чрез законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода на забавата. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че претендираната имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Ако пенсионният орган беше постановил законосъобразен акт, ищецът би получил своевременно дължимата му сума и не би претърпял вреда, изразяваща се в невъзможност да ползва тази сума през процесния период. Именно незаконосъобразното произнасяне на пенсионния орган е обусловило забавеното изплащане на сумата от 735,53 лв. Неоснователно е и възражението за недопустимо олихвяване на изтекли лихви. Предмет на уважения иск е обезщетение за имуществени вреди, чийто размер е определен чрез законната лихва за периода на забавено изплащане на дължимата главница. Това не представлява анатоцизъм, тъй като не се капитализира лихва като самостоятелно акцесорно вземане, а се определя размерът на претърпяната имуществена вреда от лишаването на ищеца от ползването на дължимата му парична сума. Начинът на изчисляване на вредата не изменя нейния характер на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и неоснователността на предявената касационна жалба, съдебни разноски не се дължат в полза на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,