Определение № 63 от 24.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 51563 от 19.04.2017 г. на Ц. С. Д. чрез пълномощника й адвокат Х. С. против решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр.д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав, с което е потвърдено решение № IIт 25.08.2014 г. по гр.д. № 10563/2013 г. на Софийски районен съд, 67-ми състав в обжалваната му част за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 68134.2047.325 при дялове 75/1488 ид.ч. за Ц. С. Д. и 1413/1488 ид.ч. за Д. Ц. Ц.-Д., както и решение от 2.02.2015 г. по гр.д. № 10563/2013 г. на Софийски районен съд, 67-ми състав за отхвърляне на молбата на Ц. С. Д. за допълване на решение № IIт 25.08.2014 г. чрез произнасяне с диспозитив по отношение обект с идентификатор 68134.2047.325.3, като в останалата част /за допускане делба на построената в поземления имот вилна сграда с идентификатор 68134.2047.325.1 и гараж с идентификатор 68134.2047.325.2, както и произнасянето по иска по чл.76 ЗН и допускане на делба на имота в [населено място]/ първоинстанционното решение е прието за влязло в сила и по касационна жалба на Ц. С. Д. чрез пълномощника й адвокат Х. С. против решение № 4313 от 15.06.2017 г., постановено по гр.д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав, с което е отхвърлено искането й за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр.д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав. Д. Ц. Ц.-Д. не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: В исковата си молба Ц. С. Д. е изложила твърдения и е поискала делба на една вилна сграда, построена в поземления имот, която в кадастралната карта е заснета като три сгради. В подадената на 9.10.2014 г. въззивна жалба против решение № IIт 25.08.2014 г. по гр.д. № 10563/2013 г. на Софийски районен съд, 67-ми състав Ц. С. Д. е атакувала изводите на първоинстанционния съд по отношение квотите в поземлен имот с идентификатор 68134.2047.325 и по отношение броя на построените в него самостоятелни сгради, като е твърдяла, че в имота има само една сграда, неправилно отразена в кадастралната карта с три идентификатора. Въззивният съд неправилно е определил предмета на въззивното производство и е приел, че жалбата касае само правата в съсобствеността на поземления имот и отказа да се допълни първоинстанционното решение чрез произнасяне за сграда 68134.2047.325.3 /склад/, по които въпроси се е произнесъл с атакуваното решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр.д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав. Липсва произнасяне по спора дали поземленият имот е застроен с една сграда или с две, отразени с идентификатори 68134.2047.325.1 и 68134.2047.325.2, който спор е бил въведен още с исковата молба с оглед обстоятелството, че предмет на съдебна делба могат да бъдат само самостоятелни обекти на вещни права. Твърденията в касационната жалба за липса на произнасяне на въззивния съд по доводите относно предмета на делбата – дали е една или две самостоятелни сгради – по същество съставляват довод за непроизнасяне по цялата възивна жалба и искане за допълване на въззивното решение на основание чл.250 ГПК. Производството по чл.250 ГПК следва да се развие преди произнасянето по касационната жалба, поради което, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение