Решение № 12931 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2015 г.

Решение № 12931 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Р. от гр. Л., против решение № 569 от 19.03.2015 г., постановено по адм. дело № 2180/2014 г. по описа на Административен съд - П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт или в частта относно установените задължения за 2007 г., намаляване на установените задължения за 2009 г. до размерите съгласно таблица № 3 от заключението на вещото лице и определените осигурителни вноски за 2007 г. и 2009 г. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П., чрез юрк. Р. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение в частта за установени задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 124а ДОПК за данъчни периоди 2007 г. и 2009 г. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Б. Р. против ревизионен акт (РА) № 161400419/11.04.2014 г., издаден от органи по приходите - възложител на ревизията и ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, потвърден с решение № 639 от 30.06.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - П. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентните за това органи съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в приложимата редакция след изменението с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., в предписаната форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата. След извършен задълбочен анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, административният съд е обосновал извод, че оспореният ревизионен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и с него са установени точно по вид и размер задълженията за данъци по чл. 48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице. Изискани са писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от трети лица, извършени са насрещни проверки относно релевантните обстоятелства, надлежно е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и данъчната основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2007 - 2009 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Проведената ревизия е по особения ред, тъй като за посочените периоди приходните органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи, както и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В съставения ревизионен доклад са изготвени парични потоци на получените доходи и извършените разходи на ревизираното лице, като при съпоставката на приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от него парични средства. Конкретните суми, включени в паричните потоци са установени със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В конкретния случай приходната администрация е използвала законосъобразен подход при определяне на недостига на парични средства като разлика между разходите и приходите за целия период на календарната година, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ. Изложени са подробни мотиви за некредитиране на доводите и представените във връзка с тях доказателства за предоставени в заем суми от 9000 лв., съответно от И. Е. М. и от Р. Е. М. по договори от 02.11.2009 г.; за предоставена през 2009 г. сума в размер на 18 000 лв. от "Д." ООД; за предоставена на 01.11.2007 г. сума в размер на 70 000 лв. от "У. - М" ЕООД, както и за изплатени парични суми от Еврофутбол по 105 бр. талони за периода 2007 г. - 2009 г. По отношение на определените задължения по чл. 124а ДОПК е прието, че същите правилно са изчислени и се дължат предвид процесуалния характер на нормата и действието й по отношение на висящи ревизионни производства и на такива, образувани след влизането й в сила. Обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и съобразно установените по делото релевантни факти и обстоятелства в частта за дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2009 г. в размер на 22 833,20 лв. и лихви в размер на 12 205,11 лв. В частта относно определените вноски за 2007 г. и 2009 г. за ДОО, за ДЗПО и за ЗО е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл. 124а ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК предвижда при наличието на едно или повече от визираните в т. 1 до т. 8 обстоятелства данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите по този ред на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, като установяването на предпоставките за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. От приложените по преписката писмени доказателства безспорно се установяват парични потоци, различни от декларираните от жалбоподателя, т. е. изводът за получените реално суми е обоснован предвид вида на производството по чл. 122 ДОПК. Правилно е прието съществено превишаване разходите на лицето спрямо размера на декларираните приходи. Установено е, че жалбоподателят не разполага с доходи, съответстващи на извършените от него разходи за 2007 г. и 2009 г., като установеният недостиг на парични средства за 2007 г. е в размер на 52 092,41 лв., а за 2009 г. - 123 004,09 лв. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно формирането на паричния поток за проверявания данъчен период - 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. Изготвянето му на база извършените от лицето разходи и получените средства, вкл. и декларираните от него такива за съответната година е приложеният подход за установяване размера на доходите с неустановен произход при липса на други доказателства. Правилно в паричния подход не са включени твърдените от жалбоподателя приходи в резултат на представените договори за заем, които са без достоверна дата, както и документи от Еврофутбол без данни за получател на средствата по тях. След анализ на събраните в хода на ревизията и представени от проверяваното лице документи и при съобразяване на доказателствената им тежест, обосновано съдът е приел, че не се установява по безспорен начин заемодателите да са разполагали със средствата, посочени в договорите за заем, респ. да са предоставяли такива и реалното постъпване на сумите в патримониума на жалбоподателя. Изследвани са представените доказателства по отношение на всеки от заемодателите. Липсват също данни за движение на парични суми по банкови сметки, поради което законосъобразно не са включени във формирането на паричния поток. Правилно съдът не е възприел заключението на съдебно - счетоводната експертиза, отразяващо като приход сумите, предоставени временно на жалбоподателя от двете търговски дружества. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме безусловно заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В случая са изложени съображения за некредитирането му. След като експертът не е извършил проверка в счетоводството на "Д." ООД и "У. - М" ООД за движението на паричните средства, то с направеното заключение не са опровергават изводите на административния орган относно невключването на предоставените суми от тях в паричния поток и формирането на данъчната основа за определяне на допълнително дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Правилно не са включени и твърдените приходи за изплатени печалби от Еврофутбол, тъй като представените копия от форми на изплащане не съдържат информация за получателя им. Касаторът не е представил по делото счетоводен документ, удостоверяващ размера на изплатените печалби и индивидуализиращ лицето, на което са изплатени съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 4 от Закона за хазарта (отм.). Не са представени и доказателства за размера на направените залози. Липсата на тези данни не позволява да се извърши съпоставка между залозите и приходите от печалби, които биха се отразили на паричния поток. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Р. Б. Р. против РА относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2009 г. в размер на 22 833,20 лв. и лихви в размер на 12 205,11 лв. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Следователно административният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е приложима за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 ДОПК за посочения период (2007 г. -2009 г.), тъй като тази норма е материалноправна и няма обратно действие. Обжалваното решение в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта, с която е установени задължителни осигурителни вноски за 2007 г. и 2009 г., както следва: за ДОО в размер на 6 101,26 лв. и лихви 5 691,74 лв., за ДЗПО в размер на 2 035,64 лв. и лихви 1 824,31 лв., за ЗО в размер на 2 916,56 лв. и лихви 1 491,82 лв. При този изход на спора следва да бъдат присъдени направените разноски на страните съобразно уважената и отхвърлена част, като за двете инстанции такива се претендират от жалбоподателя в размер на 265 лв. (общо 15 лв. държавни такси и 250 лв. депозит за вещо лице), а от ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В първата инстанция има надлежно заявено искане и от двете страни. Общият материален интерес по делото е 55 098,64 лв., РА е отменен за сумата 20 060,33 лв., поради което дължимите разноски на касационния жалбоподател са в размер на 96,48 лв. предвид внесените държавни такси и депозит за експертиза. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК дължимото на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт, която е 35 038,31 лв., за двете съдебни инстанции е в размер на 1 581,15 лв., изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По компенсация дължимите разноски са в размер на 1 484,67 лв. в полза на дирекция "ОДОП" - П., която сума следва да бъде присъдена след отмяна на първоинстанционното решение и в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение