Решение № 179 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2014 г.

Решение № 179 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. срещу въззивно решение № II - 125 от 29.11.2013 г. по гр. д. № 1445/2013 г. на Бургаския окръжен съд, г. о., в частите, с които са определени квотите (делбените части) на страните, от допуснатите до съдебна делба имоти. Жалбоподателят твърди, че в допуснатата до обжалване част решението е неправилно. Касационно обжалване е допуснато с определение № 276/08.05.2014 г. в частта, с която са определени делбените части на Н. Г. К., Е. Г. К. и И. З. З. от допуснатите до съдебна делба апартамент с площ 116.73 кв. м. и апартамент с площ 30 кв. м. и вместо това са им определени делбени части в размер на по 1/3 ид. ч. Касационно обжалване е допуснато по материалноправен въпрос по приложението на чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД: При разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото му е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, дали правата на ищеца се намаляват съразмерно на отчуждената част. Прието е, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Насрещните страни Е. Г. К. и И. З. З. не са подали писмен отговор на касационната жалба. С писмена молба, подадена след допускан на касационно обжалване, И. З. иска от съда да съобрази правата и по нотариален акт № 102, т. Х, рег. 4023, н. д. 1817, с който е придобила 1/3 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от УПИ IХ -558, кв. 57 по плана на [населено място], заедно с 1/3 от целия втори етаж със застроена площ 123 кв. м. от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/3 ид. ч. от собственото североизточно жилище в таванския етаж, ведно с 1/3 ид. ч. от съответните на продавача общи части на масивната двуетажна жилищна сграда. Иска да бъде правилно съобразено, че Кокони К. е прехвърлила на своя син Е. К. през 1997 г. срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 от дворното си място и целия втори жилищен етаж, а не както неправилно е написано в определението за допускане на касационно обжалване - 1/2 от двуетажна жилищна сграда. Иска от съда да зачете правата, които добросъвестно е придобила преди вписването на исковата молба, които съгласно чл. 88 ЗЗД не се засягат. По правния въпрос: Когато в описаната хипотеза: При разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото на ответника е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, се намаляват правата на ответника, съответно на развалянето. Така е съгласно правилото на чл. 57, ал. 2 ЗЗД - когато се дължи връщане на определена вещ, се връща самата вещ (ал. 1), само когато е погинала, отчуждена или изразходвана след като получателят е узнал, че я държи без основа, той дължи обезщетение - паричната и равностойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока (ал. 2). Разпоредбата установява правилото, че след развалянето се възстановява даденото, което означава в натура, само когато го няма в имуществото, се дължи обезщетение. С влизане в сила на решението за разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника - приобретател, когато договорът не е за продължително или периодично изпълнение, (както е при договора за издръжка и гледане), в отношенията между страните облигационната връзка отпада с обратно действие и възниква задължение за връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без основание. И когато то е налично - връща се в натура. Именно поради обратното действие в разглежданата хипотеза, следва да се приеме, че ответникът е отчуждил част от своята част. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: С допуснатата до касационно обжалване част от обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Кокони К. - наследодател на Н. К. и Е. К. е прехвърлила с нотариален акт № 72/1997 г. на своя син Е. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ IХ-558, кв. 57 по плана на [населено място], с обща площ на парцела 234 кв. м., заедно със собствения си втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от партерен - гаражен етаж, два жилищни и тавански жилищен етаж, заедно със собствения си западен гараж и северно складово помещение към него, заедно със собственото си североизточно жилище в таванския етаж с площ 30 кв. м., ведно с прилежащите към прехвърлените обекти ид. ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 от подобренията и насажденията в двора. С нотариален акт № 102/2006 г. Е. К. е продал на И. З. 1/3 ид. ч. от следния свой недвижим имот: 1/2 ид. ч. от УПИ IХ-558, кв. 57 по плана на [населено място], с обща площ на парцела 234 кв. м., ведно с 1/3 ид. ч. от целия втори жилищен етаж, със застроена площ 123 кв. м. от построената в УПИ двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. ч. от собственото си североизточно жилище в таванския етаж с площ 30 кв. м., ведно с 1/3 ид. ч. от съответните на продавача общи части на масивната двуетажна жилищна сграда, състояща се от партерен - гаражен етаж, два жилищни и тавански жилищен етаж, като върху имота има запазено пожизнено и безвъзмездно ползване за Кокони К.. С влязло в сила съдебно решение № 32/16.06.2008 г. по гр. д. № 79/2007 г. (след смъртта на прехвърлителя Кокони К.) по иск на Н. К., като наследник на майка си Кокони К., срещу Е. К., договорът за издръжка и гледане (с нот. акт № 72/1997 г.) е развален до размер на 1/2 ид. ч. от прехвърленото. Така двамата наследници са притежавали по 1/2 част от имотите - Е. К. като приобретател, а Н. К. - на основание развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Прехвърлената от Е. К. преди предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД 1/3 ид. ч. на И. З. се зачита, така в патримониума на Е. К. са останали 2/3 ид. ч. Развалянето за 1/2 ид. ч. се отнася до притежаваната от Е. К. идеална част - 2/3 ид. ч. и по този начин всеки един от двамата съделители (Н. К. и Е. К.) следва да получи по 2/6 ид. ч., т. е. по 1/3 ид. ч. от двата апартамента. Поради което двата апартамента трябва да бъдат допуснати до делба между Н. К., Е. К. и И. З. при равни квоти - по 1/3 ид. ч. По доводите за неправилност на решението: С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя Н. К., че изводът на въззивния съд, че правата на ищеца по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД Н. К. се намаляват съразмерно на отчуждената от Е. К. част, е неправилен. В настоящия случай, след развалянето с обратно действие на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на 1/2 ид. ч. от прехвърленото на Н. К. (съобразно размера на наследствените права на ищеца Н. К.) и след зачитане (съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД) на извършено от ответника Е. К. разпореждане в полза на И. З. с 1/3 ид. част от имота, който му е бил прехвърлен, следва да се приеме, че правата на Н. К. върху неговата 1/2 ид. ч. от имота се възстановяват, а частта на Е. К. в размер на 1/2 ид. ч. се счита намалена с разпоредената от него 1/3 ид. ч. Останалите доводи за неправилност се отнасят до частта от решението, която не е допусната до касационно обжалване и не следва да бъдат обсъждани. При извод за основателност на довода за неправилност, с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до обжалване част - относно квотите на страните в двата допуснати до делба имоти и спорът следва да се разреши по същество в тази част. Както твърди и жалбоподателят, изводът на въззивния съд, че на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД прехвърленото от Е. К. на И. З. право на собственост върху 1/3 ид. ч. от имота преди предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се зачита, е правилен. Настоящият състав прие като последица от развалянето на договора, че правата на Н. К. върху неговата 1/2 ид. ч. от имота се възстановяват, а частта на Е. К. в размер на 1/2 ид. ч. се счита намалена с разпоредената от него 1/3 ид. ч.. Страните по делото са съсобственици на процесния имот, който е допуснат до делба между тях. Делбените им части (дробни числа) следва да се определят при общ знаменател. Общият знаменател е числото 6. Така правата на страните, между които е допусната делбата, се определят както следва: за Н. К. - 1/2 ид. ч., равно на 3/6 ид. ч., за Е. К. - 1/2 ид. ч. минус 1/3 ид. ч., равно на 3/6 ид. ч. минус 2/6 ид. ч., равно на 1/6 ид. ч., за И. З. - 1/3 ид. ч., равно на 2/6 ид. ч. Страните не претендират разноски и не са представили списъци за разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът