Определение № 330 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1092/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 30.12.2013 г. по в.т.д.№ 874/2008 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което се прекратява производството по делото, на основание чл. 637, ал.2 ТЗ. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Постъпило е писмено становище от ответника по делото [фирма] /н/, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК. При преглед на в.т.д.№ 874/2008 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, бе установено, че с определение от 12.12.2008 г. производството по делото е спряно, на основание чл. 637, ал.1 ТЗ, поради обявена неплатежоспособност на [фирма], по т.д. № 95/2007 г. на Софийски градски съд, ТО. В изпълнение на разпореждане от 26.06.2013 г., по в.т.д.№ 874/2008 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, е представен доклад с вх.№ 8457/23.07.2013 г. на Ц. Б.- синдик на [фирма] /н/. От него е видно, че вземането на [фирма] /понастоящем [фирма]/, присъдено с решение № 15 от 29.03.2007 г. по т.д.№ 1911/2004 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, е включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма] /н/, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, по т.д. № 95/2007 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав. Срещу приетото вземане, в срока по чл. 690, ал.1 ТЗ, е постъпило възражение от [фирма] за включване на главница в размер на 324 068,03 лв., вместо приетата в списъка сума от 18 177 лв. С определение от 22.05.2009 г. по т.д. № 95/2007 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав /приложено като копие към в.т.д.№ 874/2008 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав/ е одобрен списъка, като е направена корекция и е допусната поправка на главницата. Срещу съществуването на приетото вземане в размер на 324 068,03 лв. и лихвата върху него в размер на 11 494,34 лв. за периода от 31.10.2013 г. до 06.08.2008 г. не са предявени установителни искове по чл. 694 ТЗ и вземането се счита за прието при условията на чл. 693 ТЗ. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че правилно производството по в.т.д.№ 874/2008 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав е прекратено на основание чл. 637, ал.2 ТЗ. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя, че докладът на синдика касае вземане по т.д.№ 1911/2004 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, а не по в.т.д.№ 874/2008 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. Това е така, тъй като и двете дела са част от едно и също съдебно производство, образувано по повод гореописаното вземане. Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение