Определение № 54 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 481/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Л. и Л. С. Л., [населено място] срещу определение № 320/24.11.2014 г. по гр. д. № 3612/2014 г. на ВКС,ІІІ г.о. С обжалваното определение е върната като просрочена касационна жалба вх. № 130210/18.11.2013 г. против решение № 6701/08.10.2013 г. постановено по в. в. гр. д. № 9759/2013 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена е против определение на ВКС с което е върната касационна жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното: Съставът на ВКС правилно е приел, че решение № 6701/08.10.2013 г. постановено по в. в. гр. д. № 9759/2013 г. на Софийски градски съд е връчено на адв. Е. В. на посочен адрес за призоваване в исковата молба в [населено място] на 15.10.2014 г. Едномесечният срок за неговото обжалване е изтекъл на 15.11.2014 г. – петък. По делото не се спори, че касационната жалба е подадена на 18.11.2014 г. Спорна е според частните жалбоподатели датата на връчване на съобщението за постановеното съдебно решение. В тази връзка се твърди, че изписаната дата повече приличала на 16.10.2014 г. Настоящият състав на съда споделя напълно извода в обжалваното определение, че в съобщението за постановеното въззивно решение ясно е посочена датата 15.10.2014 г. Неоснователни са възраженията по приложението на чл. 51, ал.1 ГПК, съгласно която връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК, на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице – връчител. Връчването на решението е в кантората на адв. Р., посочен като съдебен адресат. Отразено е и качеството на лицето Е. В., получило решението – адвокат. Връчената призовка, респективно съобщение представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което ВКС като е приел, че връчването на решението е извършено редовно съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК е постановил законосъобразно определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение