Определение № 106 от 16.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2248/2016 г.

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК, образувано по молба на пълномощника на [община] – ответник в производството по чл.288 ГПК. В молбата се посочва, че с определението, с което не е допуснато касационно обжалване по жалбата на насрещната страна, настоящият състав не е присъдил разноски на общината, по съображения, че по делото не се намират цитираните в отговора по чл.287 ГПК договор за правна защита и съдействие, извлечение и списък на разноските, на които е основано искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора. Поддържа се, че тези приложения са били изпратени ведно с отговора с писмо чрез [фирма], за което страната прилага обратна разписка. Изложени са съображения, че вероятно поради деловодно опущение при администриране на жалбата и размяната на книжата, доказателствата за направените разноски за производството да липсват в кориците на делото, да са изгубени или да са били изпратени погрешно на другата страна. Искането е за изменение на определението по чл.288 ГПК и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на общината в размер на 2 090лв. От насрещната страна /касатора в производството по т.д.№ 2248/2016г./ Д. И. Г. е постъпил писмен отговор, в който се посочва, че молбата е недопустима, тъй като съставът на ВКС не се е произнесъл с диспозитив по искането за разноски, поради което молителят би следвало да поиска допълване, а не изменение на акта. Алтернативно поддържа искане за оставяне на молбата без уважение. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо т.о., съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК за изменение на определението по чл.288 ГПК е подадена в срок, тя е допустима, тъй като настоящият състав се е произнесъл по искането на общината за присъждане на разноски, считайки го за неоснователно по съображения, че по делото не се намират цитираните в отговора договор за правна защита и съдействие с пълномощно, списък на разноските и извлечение от сметка. Молбата е неоснователна. При повторна щателна проверка /каквото искане е направено в молбата/ настоящият състав извърши същата констатация – че в нито едно от производствата /първоинстанционно, въззивно и касационно/ не се съдържат цитираните в отговора по чл.287 ГПК книжа, с които страната доказва извършването на разходи за защита в производството по чл.288 ГПК. Не могат да бъдат ценени приложените към молбата по чл.248 ГПК копия на документи. Извършването на разхода не може да бъде установен и с обратната разписка, с която е изпратената пощенската пратка, тъй като в нея не е описано съдържанието й. Дори документите да са изгубени при администриране на делото, страната е тази, която е могла своевременно /преди датата, за която е насрочено произнасянето по чл.288 ГПК/, да констатира това и да ги приложи. Копие от отговора не се изпраща на касатора, поради което не е възможно приложенията да са били изпратени на насрещната страна. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.