Определение № 116 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца К. К. П., чрез процесуален представител адв.И. и на ответника по иска Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител юрк.В., подадени срещу въззивно решение от 27.06.2019г. по в.гр.д.№227/2019г. на Софийски апелативен съд, постановено по подадената въззивна жалба от КПКОНПИ срещу първоинстанционното решение от 12.09.2018г. по гр.№15805/2015г. на Софийски градски съд, в частта, с която е осъдена КПКОНПИ да заплати на К. К. П. сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД/отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, намира следното: С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за размера над 10 000лв. до 25 000лв. и вместо него е постановен отхвърлителен диспозитив за този размер. Формираната воля за основателност на иска в размер на сумата 10 000лв., който извод съвпада с извода на първоинстанционния съд в тази част, не е изразена в диспозитива на въззивното решение. При тези данни делото следва да бъде изпратено на Софийски апелативен съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в решението си за изразяване с диспозитив на формираната воля относно основателността и оставянето в сила на първоинстанционното решение по иска до размер на сумата 10 000лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение