Определение № 292 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 497/2011 г.

Производството е по чл.250 ГПК. П. Н. П., С. Х. Г., Д. Н. Д., Ж. И. Т.- Х., П. Ю. П., Р. П. И. и А. И. И. молят да бъде допълнено Определение № 132/ 13.05.2011 г. по гр.д.№ 497/11 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу Решение № 1644/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1777/10 г. на Варненски окръжен съд, като твърдят, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането им за присъждане на направените в това производство разноски. Ответниците по молбата- М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. са депозирали писмен отговор, с който възразяват срещу присъждането на търсените разноски, като поддържат, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на случая, както и че същото изобщо не е заплатено. С Опр.№ 12/ 18.01.2013 г. производството по така подадената молба за допълване на определението за оставане на касационната жалба без разглеждане е спряно до приключване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС предвид обуславящото му значение по поставения въпрос. Доколкото по тълкувателното дело е постановено Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., спряното производство следва да бъде възобновено, като настоящият съдебен състав по искането за допълване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Доколкото подаденият от молителите писмен отговор на касационната жалба на М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. срещу Решение № 1644/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1777/10 г. на Варненски окръжен съд действително съдържа искане за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, по което искане съдът не се е произнесъл в определението си, с което е оставил касационната жалба без разглеждане, искането за допълване на същото е основателно. Разглеждайки го по същество, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за присъждане на претендираното от молителите адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като в представените 2 бр. договори за правна помощ от 30.03.2011 г., във всеки от който е договорено адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. Т. от по 1 250 лв. или общо 2 500 лв., е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой. Според задължителните указания на т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала заплащането му, когато страната е заплатила възнаграждението. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. Следователно, молителите са удостоверили надлежно претендирания от тях разход за адвокатско възнаграждение, което подлежи на присъждане в тяхна полза с оглед оставянето на касационната жалба без разглеждане, по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Основателно е обаче възражението на противната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на предмета на договора за правна помощ- изготвяне на отговор на касационна жалба, и предвид цената на иска, по който е образувано производството /266,70 лв./. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение при дела с материален интерес до 1 000 лв. е 100 лв. Същевременно, според т.3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че подлежащото на присъждане в полза на молителите адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 200 лв., която е съобразена с действителната фактическа и правна сложност на осъществената от адв.Т. дейност по изготвяне на писмен отговор по касационната жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение